Цивилна кампания

— Не знам, Ришар. Лорд Доно оставя отлично първо впечатление у хората. Може да се окаже, че е добре дошъл навсякъде, първия път от любопитство, втория — заради личните му достойнства. Никак няма да се учудя.

— Ти затова ли я прие на вечеря, от любопитство? Трябва да кажа, че така не помагаш на семейство Ворутиър. Пиер беше странен… показвал ли ти е някога колекцията си от шапки, обточени със златно фолио? Сестра му е същата стока. Би трябвало да я заключат на някой таван, заради тази й ужасяваща приумица.

— А ти би трябвало да преодолееш предразсъдъците си и да се срещнеш с лорд Доно. — „Можеш да тръгнеш още сега, ако питаш мен.“ — Той определено се хареса на лейди Алис.

— Лейди Алис няма глас в Съвета. — Ришар изгледа смръщено Майлс. — А на теб той… тя… хареса ли ти се?

Майлс сви рамене, но прецени, че е длъжен да отговори откровено:

— Не бих се изразил толкова категорично. А и той не беше основната ми грижа онази вечер.

— Да — натъртено рече Ришар. — Чух всичко за твоя проблем.

„Какво?“ Ето че Ришар най-после беше успял да привлече цялото му внимание.

— И какъв е, казваш, този мой проблем? — тихо се поинтересува той.

Устните на Ришар се изкривиха в горчива усмивка.

— Понякога ми напомняш за братовчед ми Биърли. Той е много обигран в светските прийоми, но не е и наполовина толкова изкусен, колкото се преструва. За теб обаче бих предположил, че ще имаш достатъчно здрав тактически усет да запечаташ изходите преди да заложиш капан като този. — След миг все пак призна неохотно: — Макар че вдовицата на Алексей определено ми се издигна в очите, задето е имала куража да ти се опъне.

— Вдовицата на Алексей? — прошепна Майлс. — Не знаех, че Алексей е женен, още по-малко, че е починал. Коя е щастливата дама?

Ришар го погледна в смисъл „не се прави на глупак“. След което явно му светна, че най-после е успял да измъкне Майлс от вбесяващото му безразличие, и усмивката му придоби странна конфигурация.

— Било е малко твъърде очевидно, не мислиш ли, милорд ревизор? Малко твъърде очевидно? — Облегна се назад и примижа срещу Майлс.

— Боя се, че загубих нишката на разговора — рече Майлс хладно. Естествено като дишането се включи условният му рефлекс, и лицето, стойката и жестовете му превключиха на работен режим „а ла секретни служби“, изпразвайки се от съдържание, неразкриващи нищо и ненатрапващи се.

— Така удобната смърт на твоя администратор Ворсоасон? Според Алексей вдовицата не е подозирала как — и защо — е загинал съпругът й. Но ако се съди по драматичната й реакция на предложението ти, явно вече е разбрала, или поне такова е мнението на цял Ворбар Султана.

Майлс удържа изражението си, пропускайки на повърхността само една бегла усмивка.

— Ако говориш за Тиен, покойния съпруг на мадам Ворсоасон, той загина при злополука с дихателната си маска. — Не добави „Аз бях там“. Не му звучеше много… умно в случая.

— Дихателна маска значи? Не е трудно да се уреди. Самият аз се сещам за три или четири начина, и то без да си напрягам въображението.