Класацията
- Автор: Мартини Стив
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Германов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Класацията». Краткое содержание книги:
Джак Джърмейн има бурно минало, стоманеносини очи, магнетично излъчване и куп неиздадени ръкописи. И амбицията да стане писател. Представяйки се успешно за автор на книгата, той се превръща в любимец на издателите, медиите и публиката. Но парите и славата вървят ръка за ръка с измамата и престъплението. Неусетно Аби се оказва въвлечена във водовъртеж от насилие и смърт — от Сиатъл до Ню Йорк, от Южна Каролина до екзотичните Карибски острови. Убити са нейни приятели, в опасност е собственият й живот. Някой иска да си присвои авторските права. И милионите долари за тях.
— Сигурно се готви да каже на Бертоли, че Аби е била всъщност негова адвокатка — предположи Джак. — Че е загинала при трагични обстоятелства заедно с моя милост. Ние двамата сме му били приятели, съгласили се да помогнат за рекламата на книгата. Ще се извини за устроения театър и предвид трагедията те няма да тръгнат да му търсят сметка. Ще каже на агентката и на издателя, че той е написал книгата. Кой ще се наеме да оспорва, като чрез документите държи всичко в ръцете си, включително и Бертоли.
Самата истина. След смъртта на Джак и Аби Бертоли оставаше с печеливш кон, но без ездач. Това му трябваше на Спенсър. Кой ще тръгне да потопява лодка, натъпкана с пари? В комерсиалната литература Гейбъл Купър вече беше име. С него и сюжета на продължението Спенсър щеше да си намери писател фантом, който да свърши работа. После издателят сам щеше да му подхвърли идеи за сюжети. На това му казваха редакторска намеса и през следващите десет години хората щяха да четат Гейбъл Купър без снимка на корицата, а Морган щеше да притежава авторските права.
Хенри излезе от пилотската кабина.
— След пет минути кацаме. Как се чувстваш? — погледна той Джак.
— Добре съм.
— Моите хора ще са на летището да ви помогнат — каза Хенри. Имаше си малка армия от охранители, както и личен бодигард.
— Много съм ти задължен — каза Джак.
— За нищо.
— Мога ли да те помоля за още една услуга?
— Каква?
— Трябваше да оставя един важен малък багаж в Сейнт Кроа — каза завоалирано Джак, но Хенри разбра. — Нямах време да го пращам по пощата — добави той.
— Пък и с тези метални детектори на летището… — усмихна се Хенри.
— Винаги си ме разбирал.
— Моята охрана ще те подкрепи с нещичко, като слезем на летището. — Хенри говореше така, сякаш щяха да му сервират коктейл, а не смъртоносно оръжие.
— Освен мен вие сте единствените хора, които ще я познаят, като я видят. Ако ни се изплъзне в Сан Хуан и открие Спенсър, тогава… — Не беше нужно да довършва мисълта си.
— Откъде разбра, че Аби е жива след експлозията? — по пита Джес.
— Не бях сигурен до тази сутрин, когато отидох да си взема паспорта от сейфа. Взела го е снощи, докато съм бил в банята.
Джес го погледна като ударен с мокър парцал.
— Паспортът ти е в нея?
Джак кимна.
— И кой ще гарантира сега за теб пред имиграционните власти?
— Не се притеснявай. — Джак бръкна в джоба на сакото си и извади син паспорт, който отгърна на страницата със снимката и мушна под носа на Джес.
— Запознай се с Келън Рейд.
Когато видя лицето на Джак, Аби се сепна. Равномерното бръмчене на моторите я бе приспало. Щом отвори очи, той се взря в нея от съседната седалка, където жената, седяща от другата страна на пътеката, бе оставила книгата си, отивайки в тоалетната.
Мургавото замислено лице на Джак бе навред, взряно в нея от обложката на книгата й. В самолета бе зърнала поне пет-шест екземпляра, които пътниците вадеха от чанти и найлонови торбички. Той я дебнеше, опитваше се да я убие, снимката му я гледаше отвсякъде. И не можеше да каже му, тъй като щяха да я помислят за луда. Кой би й повярвал? Единствено Морган.
Когато колелетата стъпиха на пистата на международното летище в Сан Хуан, вече се стъмваше. При разтърсващия допир на гумите с твърдата земя Аби се върна в реалността. Примига няколко пъти, когато лампите светнаха и хората заизваждаха багажа си. Аби се загледа през прозорчето, молейки се Джак да не успее да напусне Сейнт Кроа без паспорт. С кражбата си бе купила малко време.
Продължаваше да рови в ума си за името на кораба. „Куеста…“, „Куеста…“. Какво следваше после?
Само да откриеше Морган, и щеше да е в безопасност. Щяха да идат в Сиатъл, да вземат каквото е нужно и да го оставят на бюрото на Бертоли. Тогава Джак нямаше къде да мърда. След два дни кошмарът от последните двайсет и четири часа щеше да е минало. Щяха да арестуват Джак и всичко да се свърши.
Хенри събра служителите си близо до залата за пристигащи. Повечето от тях бяха от охраната на фабриката му за ром. Заедно с Джак и Джес покриха всички входове откъм пистите. Джак се притесняваше, че може да са я изпуснали. Един самолет се беше приземил вече. Пътниците бяха минали през митническа проверка и си бяха отишли. Джак се молеше да не е нейният самолет. Обиколиха фоайетата да не би да чака там за прекачване.
Даде описанието й на хората на Хенри и се надяваше да не се е преоблякла или пребоядисала косата си, докато е чакала за полета от Сейнт Томас. Щеше да се озърта неспокойно. Каза това на хората и ги инструктира да не я подгонят, а просто да я наблюдават, щом я видят. Да се обадят на Джак по радиостанциите, които бяха осигурили.