Кардиналът от Кремъл

Работата в Москва, насочена срещу същото правителство, й носеше върховна наслада. Тя се харесваше на Мери Пат дори повече, отколкото на съпруга й, когото бе срещнала по време на следването си в Колумбийския университет. Ед постъпи на работа в ЦРУ, защото тя още в детството си бе решила да работи там. Той се прояви блестящо — Мери Пат знаеше това, притежаваше отлични способности, но не му достигаше тази страст, която влагаше в работата си тя. Не му стигаха също гени. Мери Пат бе овладяла руския език на коленете на дядо си — един богат и изящен руски език, който бе опорочен и сведен до равнището на простонароден говор по времето на съветската власт, — но което е по-важно: тя разбираше руския народ така, както никога не би го разбрал човек с помощта на книгите. На нея й беше позната и понятна мъката, съставляваща неотменна част от руския характер, поразителната откровеност и пълната откритост на руската душа, забележима само за много тесен кръг приятели и скрита под маската на затвореност за останалата част от обществото. Използвайки своите способности и дарби, Мери Пат завербува пет добре осведомени агенти — само с един по-малко от рекорда, установен от един от нейните предшественици. В оперативното управление на ЦРУ понякога я наричаха „супермомомичето“. Това прозвище не й харесваше — в края на краищата Мери Пат беше майка на две деца със следи от майчивството, доказващи това. Тя се погледна в огледалото и се усмихна. Ти постигна много, мила, каза си тя. Дядо би се гордял с мене.

Ала най-хубавото нещо: никой в нищо не я подозираше. Тя погледна дрехите си и ги дооправи. В Москва се смяташе, че западните жени обръщат по-голямо внимание на облеклото, отколкото западните мъже. Мери Пат леко прекаляваше в стремежа си да бъде елегантно облечена. Впечатлението, което й се искаше да прави на околните, беше добре обмислено и тя го налагаше неотстъпно и последователно. Образована, но не задълбочена; красива, но повърхностна; добра майка, но не повече; склонна да демонстрира емоции, което всъщност е типично за жените, пристигнали от Запад — кой ли би я взел на сериозно? Винаги забързана, готова да замени разболял се учител в училището, непропускаща дипломатическите приеми, постоянно разхождаща се по улиците на Москва подобно на вечна туристка, Мери Пат идеално съответстваше на оформилия се в Съветския съюз образ на празноглавата американка. Тя още веднъж се усмихна на своето отражение: Само ако знаеха тези идиоти…