Школа за магии (Книга първа)
- Автор: Демилль Нельсон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Олга Дончева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Школа за магии (Книга първа)». Краткое содержание книги:
Срещу тази унищожителна съветска сила се изправят трима американци: офицер от ВВС, който извършва последния рискован полет до центъра на невероятния експеримент, красива и смела служителка от посолството, която проверява на дело идеите си за баланс на суперсилите и резидентът на ЦРУ в Москва, който, осъзнал една съкрушителна истина, прави съдбовна крачка към смъртта.
— Руснаците казват: „Да изживееш живота си не е така лесно, както да прекосиш полето.“
— Руснаците казват много безсмислени неща. Тартор хайку. На теб това място ти харесва. А на мен не.
— Но ти харесва да бъдеш главният шпионин в лоното на империята на злото.
— О, да.
— Именно това ме притеснява. Опитай се да видиш злото в онова, което правиш ти.
— Нямам време за отвлечени морални разсъждения. Работата ми е да се опитвам да прекарвам руснаците, за което те ме уважават.
— Добре, вече сме говорили на тая тема. Просто те моля да се опиташ да разбереш тези хора. Като хора. Ако ги разбереш, ще ти бъде от полза както в професионален, така и в личен план.
— Опитвам се. Всички се опитваме.
— Така ли? — Тя погледна към вратата, но Холис не се виждаше никакъв. Хвана Алеви за ръката. — Внимавай, Сет. Безпокоя се за теб.
— Така ли? Ти самата трябва да се пазиш. Все още не си у дома. — Той допи питието й. — Един малък съвет, лейди Лиза. Възрастта му няма чак толкова голямо значение. Нито пък настоящото му семейно положение. Но ако пак влезе в този безумен свят на пилотите на изтребители, ще си имаш много сериозен проблем.
— Нямам намерение да се омъжвам. Между другото, за какво си говорехте до шест часа сутринта? И двамата изглеждате ужасно.
— Просто имах нужда от малко статистическа информация за съветските военновъздушни сили. Трябваше ми името на Холис да стои под доклада. В Лангли много го уважават. Съжалявам, че съм объркал плановете ти. Няма да се повтори. — Алеви погледна часовника си. — Ще отида да намеря Сам, за да се сбогуваме. Тук си в безопасност. — Той я погледна. — Е, бих искал да ти кажа още много неща, но и така вече знаят твърде много за личния ми живот. — Той посочи тавана с палеца на ръката си. — Лошите. Много клюки научават от това помещение.
— Все още продължавам да не мисля за това — поклати глава тя.
— Вече няма и нужда. Само внимавай какво ще кажеш, когато Сам се върне. След като се качите на борда на Пан Ам, можеш да говориш каквото си искаш по пътя до Франкфурт и по-нататък. В свободния свят. Харесва ми този стар израз от времето на студената война. Свободният свят.
За момент се почувстваха неловко, застанали един срещу друг.
— Пиши ми — каза Лиза.
— Разбира се.
— Ще ти съобщя, когато узная къде ще ме изпратят. — Внезапно тя се разсмя. — Колко съм глупава. Вероятно ще го знаеш преди мен. Предполагам, че това бе и част от нашия проблем. Всяка жена обича да има малко лично пространство и малко тайни. Но ти знаеше всичко за всеки един живеещ между стените на нашия замък. Ти беше нашият Мерлин.
— Никога не съм гледал на задълженията си по този начин. Може би затова никой не иска да играе с мен. — Той се усмихна.
— Довиждане, Сет — тя го целуна по бузата. — Благодаря ти за всичко… — избърса сълзите от очите си. — Пак ще се видим.
— Сигурен съм в това.
Внезапно Алеви я дръпна плътно към себе си, долепи устата си до ухото й и прошепна:
— Изслушай ме. Не е наложително да се качваш на този полет… Имаш време до полунощ, за да напуснеш Русия. Днес има още два полета до Франкфурт. Кажи на Сам, че не се чувстваш добре, и…
— Защо?
— Ами… аз… мислех си, че може… да прекараме малко време заедно… за да си кажем довиждане както трябва.
— Това предложение ли е? — Тя го погледна.
— Не. Всъщност аз просто… Виж, опитвам се да ти кажа, че Холис е подвижна мишена. Мисълта, че си толкова близо до него, никак не ми харесва…
— Знам това. Той ми каза как стоят нещата. А мога да решавам сама какво да правя. Но нямам навика да треперя като попарено листо, Сет. Бях готова да споделя с теб всяка опасност и смятам, че му дължа същото.
Алеви я погледна и на лицето му се изписа тъжна усмивка.
— Именно затова те обичам — кимна й той.
Те се целунаха. Сет Алеви се обърна и бързо напусна чакалнята под погледите на руснаците и американците, които се намираха в помещението. После те втренчиха очи в Лиза. Тя се отпусна на стола, избърса сълзите си с носна кърпичка и започна да прелиства стар брой на „Таймс“.
— Бъди проклет, Алеви. Проклети да са всички мъже. — Погледна часовника си. — Хайде, Сам.
Алеви откри Холис в тесния коридор, който водеше обратно към главната чакалня. Той посочи тавана и те се върнаха в претъпканото с хора фоайе на летището. Постояха неподвижно около минута сред кръговрата от забързани хора, след което…
— Да говориш с мен ли искаше? — запита Алеви.
— Предполагам, че срещата е минала добре — отвърна Холис. — Иначе нямаше да бъдеш в толкова игриво настроение.
— Мина чудесно.