Замъкът Родриганда

— Тя пак замина — каза Клариса. — Не знаеш ли случайно накъде?

— Да. За Манреса при корехидора, да се осведоми къде е Стернау.

— Гаспарино, и тя започна да става твърде опасна за нас!

— Виждам и ще взема ответни мерки. Имаш ли представа по какъв начин биха могли да й се дадат няколко капки?

— Когато имам капките, и това ще стане.

— Кога?

— На вечерния чай.

— А ако го пие в стаята си?

— Тя винаги пие само една чаша, която й приготвя кастеланшата. Остави тая грижа на мен!

— Добре, ще имаш капките!

— И какъв ще бъде моят хонорар? — попита алчно тя.

Кортейо махна нетърпеливо с ръка и отвърна ядосано:

— Ще получиш половината от нейното състояние.

— Само половината? А какво ще стане с другата половина?

— Ще я получа аз. Алфонсо не бива да бъде ощетяван, значи ние двамата ще си поделим притежанието на Розета.

— Съгласна! Остава само да получа час по-скоро капките!

Престъпникът се върна в стаята си, напълни едно малко шишенце с вода и отброи две капки от отровата. След като разклати добре разтвора, той го отнесе на Клариса и я инструктира как да борави с него.

През това време Розета пътуваше към Манреса. Когато пристигна, нареди да спрат пред дома на корехидора. Съпругата му излезе и учудена от тази знатна визита, отведе Розета в най-хубавата си стая.

— Мога ли да говоря със сеньора? — попита графинята.

— За жалост не. Той замина по работа, придружен от четирима въоръжени полицаи.

— Ох! — прошепна Розета, пребледнявайки. — Накъде замина?

— За съжаление не зная. По отношение на служебната работа корехидорът е много мълчалив.

— А не знаете ли кой го е натоварил с тази задача?

— Вашият уважаем брат дон Алфонсо.

— Алфонсо? Беше ли той тук?

— Да. Дойде на кон и много бързаше. Моят мъж веднага изпрати да повикат полицаи.

— Не каза ли кога ще се върне?

— Не.

— Тогава утре пак ще дойда.

Розета си тръгна. Беше научила достатъчно, за да знае, че нещо се мъти и побърза да се върне в Родриганда. Там нареди да поканят брат й при нея. Подготвен от нотариуса, Алфонсо отиде спокоен на разговора.

— Днес си бил в Манреса? — попита Розета.

— Да — потвърди той равнодушно.

— По каква работа?

— Боже мой, по каква работа ли наистина! Ами по днешната естествено!

— Какво разбираш под днешната? — запита остро графинята.

— Е-е, откриването на трупа!

— Виж ти! И това е истина?

— А как иначе? Изглеждаш странно. Сигурно нещо те вълнува.

— Така е. Защо корехидорът е взел четирима полицаи със себе си по твоята работа?

— Налагаше се да установи, че трупът е бил хвърлен в пропастта — излъга Алфонсо с арогантна физиономия. — Блюстителите на реда присъстваха заради предполагаемия извършител.

Розета се остави да бъде подведена.

— Вярно ли? Впрочем виждал ли си Стернау? Него търся.

— Не.

— Добре. Можеш да си вървиш!