Избрани творби (Един живот, новели и разкази)
- Автор: Мопасан Ги дьо
- Язык: болгарский
- Переводчик: Йордан Павлов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Избрани творби (Един живот, новели и разкази)». Краткое содержание книги:
— Ужасно ми е горещо — каза кметът.
И като се наведе към Брендий, той отново намокри кърпата и я постави на челото си.
Заинтересуван, лекарят забърза. Щом стигна до трупа, той се наведе да го разгледа, без да се докосва до него; беше си сложил пенснето, като че ли разглеждаше нещо твърде любопитно, и бавно и внимателно обикаляше наоколо.
Без да се изправи, той каза:
— Изнасилване и убийство, както ще установим ей сега. Впрочем това момиченце е почти жена, вижте гърдите му.
Двете гърди, вече доста едри, омекнали от смъртта, се бяха отпуснали върху гръдния кош.
Лекарят внимателно вдигна кърпата, която покриваше лицето. То беше черно, страшно, с изплезен език и очи, изскочили от орбитите. Той поде:
— Дявол да го вземе, удушил го е, след като го е изнасилил.
Той опипваше врата.
— Удушено с ръце, без да остане някакъв особен белег — нито одраскване с нокът, нито следа от пръсти. Така. Действително това е малката Рок.
Той отново предпазливо постави кърпата.
— Нищо не може да се направи, мъртва е най-малко от дванадесет часа. Трябва да уведомим прокурора.
Ренарде стоеше прав, с ръце на гърба и втренчено гледаше малкото тяло, проснато на тревата.
— Какъв мерзавец? Би трябвало да се намерят дрехите й — измърмори той.
Лекарят опипваше ръцете и краката й.
— Сигурно се е къпала. Трябва да са на брега — каза той.
Кметът заповяда:
— Ти, Пренсип (така се казваше общинският секретар), иди да потърсиш дрехите й край реката. А ти, Максим (това беше полският пазач), ще изтичаш до Роюи-льо-Тор и ще доведеш съдия-следователя и полицията. Да са тук до един час, чуваш ли?
Двамата бързо се отдалечиха и Ренарде каза на лекаря:
— Кой ли нехранимайко може да е направил такова нещо в нашия край?
Лекарят промърмори:
— Кой знае? Всеки е способен на това. И всички, и никой. Но все пак трябва да е някой скитник, някой безработен. Откакто сме република, постоянно срещаш такива по пътищата.
И двамата бяха бонапартисти.
Кметът поде:
— Да, не ще да е тукашен, сигурно е някой, който е минавал оттук, някакъв скитник, бездомник…
Лекарят прибави, като се поусмихна:
— И без жена. Щом не е имал нито какво да яде, нито къде да спи, рекъл е да си достави поне другото. Всъщност нямаме представа колко много хора по света са способни да извършат престъпление в даден момент. Знаехте ли, че малката е изчезнала?
С върха на бастуна си той докосваше един след друг вкочанените пръсти на мъртвата, сякаш натискаше клавиши на пиано.
— Да. Вчера към девет часа вечерта дойде при мен майката, тъй като детето в седем часа все още не се било прибрало в къщи за вечеря. Търсихме го до среднощ по пътищата, но не помислихме да го потърсим в гората. Пък и трябваше да чакаме да съмне, за да можем да направим основно издирване.
— Искате ли една пура? — попита лекарят.
— Благодаря, не ми се пуши. Така съм разстроен от всичко това…
Двамата стояха прави пред това слабо, младо тяло, още по-бледо на фона на тъмния мъх. Една голяма муха, със синьо коремче, се разхождаше по едното бедро, спря се върху кървавите петна, тръгна отново, премина с живо и отсечено движение по хълбока, изкатери се на едната гърда, после слезе, за да обиколи другата, като търсеше да изсмуче нещо от мъртвата. Двамата мъже гледаха блуждаещата черна точка.
Лекарят каза:
— Колко красиво нещо е една бенка. Дамите от миналия век с основание си поставяха бенки по лицето. Защо изчезна тая мода?
Кметът, потънал в размисъл, като че ли не го чуваше.
Внезапно той се обърна, стреснат от някакъв шум; една жена с боне и синя престилка тичаше между дърветата. Беше майката, старата Рок. Щом съзря Ренарде, тя започна да крещи:
— Детето ми, де ми е детето?
Беше така обезумяла, че не поглеждаше към земята. Внезапно видя трупа, спря изведнаж, сключи ръце и ги издигна, като нададе остър, пронизващ вик, вик на ранено животно.
После се спусна към тялото, падна на колене и повдигна кърпата с такова бързо движение, като че ли я откъсваше. Когато видя страшното лице — черно и сгърчено, тя се дръпна назад, после се повали с лице към земята, в гъстия мъх, като надаваше ужасни и продължителни викове.
Голямото й слабо тяло с прилепнали дрехи, трепереше, разтърсвано от конвулсии. Кокалестите й глезени и сухите й прасци, обути в дебели сини чорапи, страшно потръпваха; тя дълбаеше земята със сгърчени пръсти, като че ли искаше да изкопае дупка, в която да се скрие.