Нощна сянка

— Кой те научи на тези глупости? — Баба Алсъп изсумтя, а Сюзана ме зяпна ужасена. — Магията и вещерският занаят са две отделни пътеки, които се кръстосват в гората. Тъкачката може да стои на кръстопътя, стъпила с единия крак на едната, а с другия — на другата пътека. Тя заема мястото между тях, където силите са най-мощни.

Времето протестира срещу това откровение със силен вик.

— «Дете помежду им, вещица наполовина» — промърморих като в транс. Духът на Бриджит Бишъп ме бе предупредил за опасностите, свързани с подобно уязвимо положение. — Преди да дойда тук, духът на една от прабабите ми, Бриджит Бишъп, ми каза, че това е съдбата ми. Сигурно е знаела, че съм тъкачка.

— Както и родителите ти — кимна баба Алсъп. — Виждам последните останали нишки от тяхната магия. Баща ти също е бил тъкач. Той е знаел, че ще следваш неговата пътека.

— Баща ѝ? — учуди се Матю.

— Тъкачите рядко са мъже, бабо Алсъп — предупреди я Сюзана.

— Бащата на Даяна е бил тъкач с огромен талант, но без никакво обучение. Неговата магия е събирана на парче, не е правилно изтъкана. Все пак е направена с любов и за времето си е изпълнила целта, също като веригата, която те свързва с твоя кръвопиец, Даяна. — Веригата беше тайното ми оръжие, което ми даваше спокойствието, че съм едно с Матю в най-мрачните ми моменти.

— Бриджит ми каза и нещо друго в онази нощ: «Нямаш път напред, в който него да го няма». Сигурно е знаела и за Матю — признах аз.

— Никога не си ми казвала за този разговор, mon coeur — каза Матю по-скоро заинтригуван, отколкото ядосан.

— Кръстопътищата, пътеките и неясните предсказания тогава не ми изглеждаха важни. А след всичко, което се случи после, забравих за него. — Погледнах към баба Алсъп. — Но как съм могла да правя магии, без да го знам?

— Тъкачките са обвити в тайнственост — отговори старицата. — Нямаме време да търсим отговори на всичките ти въпроси, трябва да се съсредоточим върху обучението ти как да владееш магията, която тече във вените ти.

— Моите дарби се държат зле — признах, като си спомних за спаружената дюля и съсипаните обувки на Мери. — Никога не знам какво ще се случи.

— Това не е необичайно за тъкачка, която за първи път усеща силата си. Но ти светиш и това се усеща дори от обикновените хора. — Баба Алсъп се облегна на стола си и ме разгледа. — Ако вещиците видят сиянието ти, както го видя малката Ани, може да се възползват от това. Няма да позволим ти или детето да попаднете в лапите на Хабърд. Да разчитам ли на вас да се справите с Паството? — попита тя, гледайки към Матю. Сетне кимна, приела мълчанието му за съгласие. — Много добре тогава. Ще идваш при мен в понеделник и четвъртък, Даяна. Госпожа Норман ще се среща с теб във вторник. В сряда ще викам Марджъри Купър, а в петък — Елизабет Джаксън и Катрин Стрийтър. Те ще са необходими, за да примирят огъня и водата в кръвта ти, иначе няма да можеш да произведеш нищо повече от пара.

— Може би не е много разумно да споделяме с всички тези вещици точно тази тайна, бабо — намеси се Матю.