Възкресяване
- Автор: Кинг Стивен Эдвин
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: Плеяда
- ISBN: 978-954-409-351-8
- Переводчик: Весела Прошкова
- Жанр: Ужасы
Электронная книга - «Възкресяване». Краткое содержание книги:
И не сме сами.
Обаче нещото не помръдваше. Косматата гадост, която се беше подала от устата му, лежеше на възглавницата. Лицата на съпругата и сина на Джейкъбс вече избледняваха. Закрих с длани очите си и закрещях. Крещях, докато не ми остана глас. Когато отпуснах ръце, косматият крак с хищните нокти го нямаше. И Майката беше изчезнала.
Чувам ви как скептично промърморвате „Ако изобщо я е имало“ и не ви обвинявам: ако не бях в онази стая, и аз нямаше да повярвам. Но бях там. И мъртвите бяха. Също и Майката.
Сега на леглото беше само Мери Фей — мъртвата, чийто покой беше нарушен от четири куршума, изстреляни в тялото ѝ. Лежеше напряко на кревата, косата ѝ беше разпиляна, устата ѝ — широко отворена. В нощницата ѝ се виждаха две дупки от куршуми, други две — по-ниско, в чаршафа, усукан около бедрата ѝ. Виждаха се и следите, прогорени от хищните нокти.
Джейкъбс бавно започна да се накланя наляво. Понечих да го хвана, но не успях (ръката ми сякаш се движеше като насън). Той падна по хълбок на пода. Очите му бяха отворени, но вече се замъгляваха. Лицето му беше изкривено от неописуем ужас.
„Чарли, приличаш на човек, ударен от силен ток“ — помислих си и се разсмях. О, как се разсмях! Наведох се и се подпрях на коленете си, за да не падна. Смеех се беззвучно — бях загубил гласа си, докато крещях, — но искрено. Защото наистина беше комично. Електрически шок! Шокиращ развой на събитията! Какъв майтап!
И все пак докато се превивах от смях, не откъсвах поглед от Мери Фей — очаквах косматият крак отново да се подаде от устата ѝ и да видя пищящите лица.
Най-накрая залитайки излязох от стаята на мъртвата. На килима настъпих счупени вейки, навярно влетели в дневната, когато Джени беше отворила външната врата. Захрускаха като кости под краката ми, предизвиквайки у мен желание отново да закрещя, но вече нямах сили. Бях като пребит.
Буреносните облаци се придвижваха на изток, мълниите вече проблясваха нарядко. Скоро улиците на Брънскуик и на Фрийпорт щяха да се наводнят, защото едрите парчета град временно щяха да запушат канализацията, но между черните облаци и мястото, на което стоях, сега се извиваше многоцветна дъга. Имаше ли дъга в деня, в който с Астрид бяхме тук?
„И Бог даде на Ной поличбата на дъгата“ — пеехме в четвъртъците на сбирките на Братството на младите методисти, Патси Джейкъбс се поклащаше на столчето пред пианото, конската ѝ опашка се полюшваше. Дъгата се смята за добър знак, защото бележи края на бурята, но докато гледах тази, отново изпитах ужас и отвращение, защото ми напомни за Хю Йейтс. За Хю, който също беше видял съществата, подобни на мравки.
Притъмня ми. Разбрах, че ще загубя съзнание, и се зарадвах. Може би като дойдех на себе си, умът ми щеше да е блокирал кошмара. Което щеше да е още по-радостно. Дори лудостта беше за предпочитане… стига Майката да не присъстваше в нея.
Но истинското избавление щеше да е смъртта. Знаел го е Робърт Ривард; Кати Морс също го е знаела. Изведнъж си спомних револвера. Разбира се, в барабана беше останал куршум и за мен, само че това не беше решение. Не и след като бях чул какво каза Майката на Джейкъбс:
— За тях няма смърт, няма светлина, няма отдих. Отидоха в Нищото — добави.
Краката ми се подкосиха, свлякох се на пода, облегнах се на вратата и загубих съзнание.
XIV
Оттогава изминаха три години. Сега живея в Кейлуа — живописно крайбрежно градче на Големия остров109, — близо до брат си Конрад. Къщата на Онеава Стрийт е далеч от плажа и кварталът далеч не е моден, но апартаментът ми е просторен и (според местния стандарт) евтин. А най-важното е, че е близо до Куулей Роуд. На тази улица се намира Центърът по психиатрия на Брандън Л. Мартин, където моят психотерапевт има частен кабинет.
Едуард Брейтуейт твърди, че е на четирийсет и една години, но според мен изглежда на трийсет. Установих, че когато човек е на шейсет и една (ще ги навърша през август), всеки мъж или жена между двайсет и пет и четирийсет и пет му се струва трийсетгодишен. Трудно е да приемаш насериозно хора, изглеждащи така, сякаш наскоро са излезли от „ужасните двайсет“110 (поне за мен е трудно), но аз се старая да преодолея скептицизма си спрямо Брейтуейт, защото той много ми помогна… макар че (в интерес на истината) антидепресантите ми помогнаха повече. Знам, че мнозина не ги харесват; твърдят, че хапчетата замъгляват ума и притъпяват чувствата, което — знам от опит — е напълно вярно.
109
Другото название на остров Хавай, най-големия от Хавайския архипелаг в Тихи океан. — Б.пр.
110
Перифраза на термина „ужасните две“, означаващ кризата на двегодишните, когато детето често изпада в лошо настроение и в пристъпи на гняв. Според речника на жаргона „ужасните двайсет“ е периодът, през който младежите на възраст 22-29 години са лишени от предпазната мрежа на училището и на родителите и сблъсъкът с трудностите предизвиква у тях страх, разочарование и депресия. — Б.пр.