Московска афера [bg]

— И ти споделяш мнението му — отбеляза Габриел.

— Абсолютно — съгласи се Шамрон.

Това беше един от многото аспекти на случая, които останаха скрити — фактът, че след като напуснаха Сен Тропе, децата на Иван бяха отведени в уединен приорат72 високо в Приморските Алпи. Бяха останали там близо седмица под покровителството на Църквата и със знанието и одобрението на папата, преди да се качат на борда на един „Гълфстрийм“, собственост на ЦРУ, и да отлетят тайно за Съединените щати.

— Къде са те? — попита Алон.

— Елена и децата ли? — Ари хвърли цигарата си на земята и я смачка. — Нямам представа. И ако трябва да съм честен, не искам да знам. Те са проблем на Ейдриън. Иван не се задоволи само с делото за развода. Той създаде специално звено в личната си охранителна служба с една-единствена задача: да открие Елена и децата. Иска си децата обратно. И иска да види Елена мъртва.

— А Олга и Григорий?

— Твоят приятел Греъм Сиймор е чул слухове за руски наемни убийци, изпратени към бреговете на Великобритания. Олга е затворена в обезопасена къща извън Лондон, заобиколена от въоръжени пазачи. С Григорий е по-различно. Казал е на Греъм, че може сам да се грижи за себе си.

— И Греъм се е съгласил?

— Не съвсем. Поставил е Григорий под денонощно наблюдение.

— Наблюдаващи агенти? Те не могат да защитят никого от руски наемен убиец. Григорий трябва да бъде заобиколен от въоръжени мъже.

— Ти също. — Шамрон не се опита да прикрие раздразнението си. — Ако зависеше от мен, ти щеше да си затворен някъде в Израел, където Харков никога не би помислил да те търси.

— И се чудиш защо предпочитам да стоя тук.

— Не си и помисляй да си показваш носа извън това имение. Не и преди гневът на Иван да утихне.

— Не ми прилича на човек, който ще забрави, че има сметки за уреждане.

— Така е.

— Може би е по-добре да го убием още сега и да приключим с въпроса.

Шамрон погледна превръзката на окото на Габриел.

— Той може да почака, синко. Сега трябва да помислим за по-важни неща.

Бяха стигнали до конюшните. В кочината до тях две прасета се търкаляха в калта. Ари ги изгледа и присви очи отвратено.

— Първо разпятие. Сега прасета. Какво още ще видя?

— Имаме си собствен параклис.

Шамрон запали нова цигара.

— Започвам да се уморявам — каза той. — Хайде да се връщаме.

Обърнаха се и тръгнаха към вилата. Ари извади хартиен плик от горния джоб на коженото си пилотско яке и го подаде на Габриел.

— Писмо от Елена — поясни той. — Ейдриън Картър го изпрати в Тел Авив.

— Прочете ли го?

— Разбира се.