Щамът на Юда
- Автор: Чайковски Джим
- Серия: sigma force #4
- Год: 2008
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-585-877-2
- Переводчик: Милена Илиева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Щамът на Юда». Краткое содержание книги:
На другия край на света командир Грей Пиърс празнува Четвърти юли, без да подозира, че само след час в предния му двор ще се появи една красива убийца — стара негова позната, която държи в ръцете си първата улика към възможното лечение. Поел на плещите си съдбата на цялото човечество, Пиърс е принуден да обедини усилията си с жената, която неведнъж е искала смъртта му. Те поемат на удивително пътешествие — от венециански подземия, през византийски катедрали, до погълнати от джунглата руини — следвайки стъпките на най-легендарния мореплавател в човешката история — Марко Поло.
Но времето не е на тяхна страна, защото пандемията е на път да излезе от контрол. Преследвани по петите от безмилостен и налудничав враг, Пиърс и неочакваната му съюзница попадат в лабиринта на мистерия, заровена в мрака на Средновековието и в генетичния код на човечеството. И докато часовникът отмерва дванайсетия час, Пиърс разбира, че не може да вярва на никого — нито на странната жена до себе си, нито на най-близките си хора, защото всеки от тях би могъл да се окаже… Юда.
Точно затова Грей беше отказал да разкрие втория си коз — лечението срещу щама на Юда. И нямаше да го разкрие, Докато Насър лично не му предоставеше конкретни доказателства, че родителите му са на свобода и в добро здраве.
Така се беше стигнало до уговорената среща тук.
Въпрос на размяна.
Информацията срещу свободата на родителите му.
Ала Грей не беше глупак. Знаеше, че Насър никога няма да освободи родителите му. За Насър срещата им беше чисто и просто капан, за Грей — тактика за печелене на време, Нещо, за което и двамата си даваха сметка. Ала нямаха друг избор освен да продължат този измамен танц. Единствената що-годе печеливша стратегия на Грей беше да държи Насър в напрежение и да размахва апетитния морков под носа му с надеждата, че така ще осигури на директор Кроу нужното време.
След разговора си с Насър Грей беше провел кратък разговор с Щатите от телефона на Сейчан. Информирал беше Пейнтър за последните събития възможно най-накратко, от страх, че Насър лесно може да пробие защитите на мобилните клетки. В замяна директорът му беше съобщил само лоши новини. В Сигма не бяха открили нищо ново за местонахождението на родителите му, а Монк и Лиза все така бяха в неизвестност. Гневът и объркването се долавяха ясно в гласа на шефа.
Това бяха две от трите основни съставки и на неговото настроение — плюс студения страх за съдбата на родителите му.
Пейнтър отново му предложи да изпрати подкрепление, било то като екипировка или във вид на жива сила, но Грей не смееше да рискува. Както го беше предупредила Сейчан, тук Гилдията беше в свои води. Всяка мобилизация на местните разузнавателни агенции щеше да е знак, че Грей поддържа тайна връзка с Вашингтон, а той не искаше да загуби това макар и дребно предимство. И още по-лошо, заподозреше ли Насър за връзката му с командването на Сигма, щеше незабавно да разпореди убийството на родителите му. Важно беше Насър да вярва, че групичката на Грей е отрязала окончателно пъпната си връв с агенцията-майка.
Въпреки това Грей беше поел риска да отправи към Пейнтър конкретна молба. И след като молбата му беше изпълнена, му оставаше само едно — да печели време.
Оставаха му още два часа.
Вратата на асансьора се отвори със звън зад него и Грей чу скърцането на декоративната метална решетка.
— Виждам, че вече сте пристигнали — обади се спокоен глас зад гърба му.
Грей се обърна.
Насър излезе от асансьора, облечен с тъмен костюм, без вратовръзка.
— Май няма причина да отлагаме срещата повече.
Мъже с маскировъчни униформи и черни барети се появиха откъм страничните коридори. Грей чу тропот на ботуши откъм верандата. Още двайсетина войници се спуснаха по стълбището. Макар да не размахваха оръжия, Грей не се съмняваше, че са въоръжени до зъби.
Очевидно Ковалски беше стигнал до същия извод, защото ръцете му вече стърчаха високо във въздуха. Сейчан само поклати глава.
— Жалко. Мислех да се накисна във ваната. Вигор застана до Грей.
— Време е да си поговорим за лечението — каза Насър.
18:18
Вашингтон — От това, което ми казваш — заяви доктор Малкълм Дженингс, — Грей няма какво да предложи на Гилдията. Нищо съществено поне.
Пейнтър го слушаше мълчаливо — беше оставил шефа на научния отдел да разсъждава на глас. Беше се обадил на Дженингс, за да чуе мнението му, и го беше хванал на път Към кабинета му.
— Ако се съди по разказа на Марко Поло — каза Дженингс, крачеше напред-назад пред бюрото на Пейнтър, — той и шепа други са получили защита срещу щама на Юда, като са яли кръв и момици — деликатес, приготвен най-вероятно от тимусната жлеза. И според историята кръвта и жлезата са били човешки.
— Което си е жив канибализъм.
— Или както Грей е разчел текста — и според мен правилно, — навярно става въпрос за примитивна форма на ваксинация. Тимусната жлеза е основен източник на бели кръвни телца, които са клетъчната защита на тялото срещу болести. А кръвта е основният път, по който се разпространяват антителата срещу различните инфекции. Консумацията на подобна тъкан би могла да подейства като еквивалент на имунизация, теоретично поне.
Пейнтър се съгласи.
— Според Грей точно това е предпазило спътниците на Марко Поло.
— Да, но дори да е прав, това с нищо не ни помага — възрази Дженингс. — Не предлага никакво реално лечение. Откъде са дошли кръвта и жлезата? Не от болен човек, със сигурност. Иначе Марко Поло и хората му са щели да се заразят по-бързо и от останалите. Има липсващо парче в тази мозайка. За да подейства подобно лечение, трябва да вземеш клетки и антитела от човек, който е бил болен и се е излекувал, който е оцелял след заразяване с щама на Юда. Един вид затворен кръг. Нужно ти е лечение, за да намериш лечението.