Крадецът
- Автор: Сильва Дэниел
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: Хермес
- ISBN: 978-954-26-1484-5
- Переводчик: Венера Атанасова
- Жанр: Шпионские детективы
Электронная книга - «Крадецът». Краткое содержание книги:
— Тогава може би трябва да кръстим момичето Ирене.
— Добра идея.
— А момчето?
Габриел остана мълчалив. Беше твърде рано да започнат да избират име за момчето.
— Тази сутрин говорих с Ари — каза Киара след малко. — Както можеш да предположиш, той очаква с нетърпение да се върнем у дома.
— Каза ли му, че трябва първо да завърша картината на Веронезе?
— Казах му.
— И?
— Ари не разбира защо една олтарна картина трябва да ви държи разделени в момент като този.
— Защото тази олтарна картина може да е последната, която ще реставрирам.
— Може би — каза Киара.
Те продължиха да вървят, потънали в мълчание. После Алон попита:
— Как ти звучеше?
— Ари ли?
Той кимна утвърдително.
— Всъщност не много добре. — Тя го погледна сериозно и попита: — Знаеш ли нещо, което аз не знам?
— Синядората ми каза, че не му остава много време.
— Каза ли ти нещо друго, което трябва да знам?
— Да — отвърна Габриел. — Каза ми, че краят му наближава.
Настъпи краят на септември, а Алон безнадеждно изоставаше от графика. Тиеполо любезно му предложи малка отсрочка, но Габриел упорито отказа — не искаше последната реставрация в любимия му град на водата и картините да бъде запомнена единствено защото не е успял да я завърши в рамките на определения срок. И така той се барикадира в църквата, без да отвлича с нищо вниманието си, и работеше с енергия и бързина, които не бе смятал за възможни. Алон ретушира Дева Мария и Младенеца за един ден и следобеда на последния ден възстанови лицето на едно къдрокосо ангелче, което се взираше от един небесен облак към земните страдания долу. Ангелчето приличаше твърде много на Дани и както работеше, Габриел тихо заплака. Когато приключи, той избърса четките и лицето си и застана неподвижно пред извисяващото се платно с ръка на брадичката, леко наклонил глава на една страна.
— Готова ли е? — попита Франческо Тиеполо, който го наблюдаваше от основата на скелето.
— Да — отвърна Алон. — Мисля, че е готова.
59.
Венеция
В северозападния ъгъл на Кампо ди Гето Нуово има малък семпъл паметник на евреите от Венеция, които през декември 1943 г. били арестувани, депортирани в концентрационни лагери и убити в Аушвиц. Генерал Чезаре Ферари стоеше пред него, когато Габриел се появи на площада в шест и половина вечерта. Осакатената му дясна ръка бе пъхната в джоба на панталоните му. Суровият му поглед изглеждаше по-неодобрителен от обикновено.
— Никога не съм знаел, че се е случило тук, във Венеция — каза той, след като Алон се присъедини към него. — Полицейската хайка в Рим е била различна. Римската е била прекалено голяма, за да бъде забравена някога. Но тук… — Ферари огледа спокойния площад. — Това изглежда невъзможно.
Габриел не каза нищо. Генералът пристъпи бавно напред и прокара осакатената си ръка върху една от седемте барелефни плочи.
— Откъде са ги взели? — попита той.
— От ей там — отговори Алон.
Той посочи към триетажната сграда вдясно от тях. Надписът върху табелата над вратата гласеше Casa israelitica di riposo. Това беше старчески дом за възрастни членове на общността.
— Когато хайката най-накрая се провела — каза след малко Габриел, — повечето от оцелелите венециански евреи се били укрили. Единствените, които били останали в града, били старците и болните. Те били измъкнати от леглата им от германците и техните италиански помощници.
— Сега колко живеят там? — попита генералът.
— Около десетина души.
— Не са много.
— Няма много останали.
Ферари погледна отново паметника.
— Не знам защо живеете в такова място.
— Аз не живея тук — каза Алон, после попита генерала защо е дошъл отново във Венеция.
— Трябваше да свърша малко работа в тукашното седалище на Арт отряда. Исках също така да присъствам на отварянето за посещение на църквата „Сан Себастиано“. — Генералът замълча, после добави: — Чух, че картината на главния олтар изглежда поразително. Очевидно сте успели да я завършите.
— С няколко часа по-рано.
— Мазел тов70.
— Grazie71.
— А сега? — попита Ферари. — Какви са плановете ви?
— Ще прекарам следващия месец, като се опитвам да бъда възможно най-добрият съпруг. После ще се върна у дома.
— Децата скоро ще се появят, нали?
— Да, скоро — отвърна Габриел.
— Като баща на пет деца, мога да ви уверя, че след това животът ви никога няма да бъде същият.
70
Поздравления! Честито! (ивр.). — Б.пр.
71
Благодаря (ит.). — Б.пр.