Знойни сънища
- Автор: Сюзън Елизабет Филипс
- Серия: Чикаго старс #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Адриан Велчев
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Знойни сънища». Краткое содержание книги:
— Означава, че му казах не.
Етън се намръщи.
— И нямаш намерение да се омъжиш за него?
— Просто не мога. Гейб е с много нежна душа. Грижи се за мен и това го кара да се държи покровителствено. Предполагам, че това е една от характерните черти в семейство Бонър — тя се изкашля, прочиствайки гърлото си. — Затова единственият начин, който може да измисли, за да ме предпази от неприятности, е да се ожени за мен. Но той не ме обича.
— А ти го обичаш, нали? — каза меко Етън.
— Да — кимна тя и се опита да се усмихне. — И то много.
За нейна собствена изненада очите й се напълниха със сълзи.
— Гейб си мисли, че съм силна и жилава, но аз не съм достатъчно силна, за да прекарам остатъка от живота си, искайки това, което не мога да имам. Ето защо не мога да се омъжа за него.
Нещо я погъделичка по пръстите на краката и когато погледна надолу, видя, че Роузи е допълзяла до нея. Много зарадвана, че има с какво да отвлече вниманието си, тя се отпусна на мраморния под и седна по турски, така че бебето да може да пропълзи в скута й.
Откъм Кал се чу звук, който бе нещо средно между въздишка и ядно изпъшкване.
— Май доста оплескахме работата.
— Защо говориш в множествено число? — сопна се Етън точно когато Гейб се появи откъм съседната стая. — Аз не бих позволил да я хвърлят в ареста. А също не бих се опитвал и да я подкупвам, господин Милиардерино!
— Не съм милиардер — изръмжа Кал. — А ако ти имаше моите пари, щеше да постъпиш точно по същия начин!
— Хайде, стига детинщини — понечи да се намеси Джейн. В следващия момент, без никаква видима причина, тя сложи ръка на устата си и избухна в смях. — О, мили Боже!
Всички се втренчиха в нея.
— Съжалявам, но тъкмо ми дойде наум… — тя се успокои за миг, но след това отново започна да се смее.
— Какво има? — намръщи се Кал.
— Аз… О, Боже… — тя откъсна малко хартия от кухненското руло на тезгяха и попи сълзите в очите си. — Напълно бях забравила за това. Вчера следобед получихме едно много странно писмо по пощата. Щях да те питам какво ли означава, но след това започнах да се занимавам с кондензатите на Боус-Айнщайн. БЕК атоми — добави тя, сякаш това обяснение бе напълно достатъчно за всички. — След това ти доведе Чип и на мен съвсем ми се изплъзна от ума. Едва сега се сетих.
Кал я изгледа с търпението на човек, отдавна свикнал да живее с жена, занимаваща се с неща от рода на кондензатите на Боус-Айнщайн.
— Какво ти се изплъзна от ума?
Джейн отиде до малка купчина с писма, оставена в края на кухненската маса.
— Ето тази бележка. От Лиза Скудър е. Спомняш ли си я? Майката на малката Емили, която е болна от левкемия. Направихме дарение за фонда й още миналата есен и тя ни благодари още преди месеци, затова много се зачудих — Джейн отново започна да се смее и тримата братя Бонър се намръщиха неодобрително. Определено не виждаха нищо забавно в едно болно от левкемия дете.
Рейчъл обаче се опасяваше, че много добре разбира причината за неочакваната веселост на Джейн. Защо Лиза не бе почакала както я бе помолила…
Тя взе Роузи в ръце и се изправи.
— Мисля, че е време двамата с Едуард да си тръгваме — тя пъхна Роузи в ръцете на Етън. — Гейб, ще имаш ли нещо против да ни закараш…
— Сядай! — изкомандва я Джейн, посочвайки пода.
Рейчъл прие неизбежното и покорно се отпусна на мраморните плочи.
Роузи издаде един от своите бебешки звуци и протегна ръка към нея. Етън я постави на пода и детето веднага допълзя обратно до скута на Рейчъл, където започна да си играе с копчетата от роклята на Рейчъл. Междувременно Джейн пак бе започнала да хихика и Етън не можеше да издържа повече.
— Виж какво, Джейн, ако можеше да видиш колко болно е това момиченце, сигурно нямаше да ти бъде толкова весело.
Джейн най-после се осъзна.
— Не, не се смея на това. Просто Рейчъл… О, Рейчъл — тя си пое дъх, за да се успокои. — Получихме благодарствено писмо от Лиза Скудър. Рейчъл е дала парите от подкупа на Кал за фонда на Емили!
И тримата мъже я гледаха недоумяващо.
— Какво говориш? — избоботи Кал.
— Твоите двадесет и пет хиляди долара! Рейчъл не ги е искала. Дала ги е всичките за Емили.
Гейб погледна към Рейчъл. Изглеждаше напълно объркан, като човек, който току-що е чул, че земята е кръгла, а не правоъгълна.
— Не си си оставила нищо от тези пари?
— Кал наистина много ме ядоса.
— Разбирам.
Рейчъл извади една своя къдрица от устата на Роузи.
— Помолих Лиза да почака, докато напусна града, и тогава да изпрати бележката. Предполагам, че е забравила — тя погледна към Кал, който все още бе навел глава над писмото. — Чекът е с предна дата. Може да го осребри най-рано утре.