Синът на вдовицата
- Автор: Алтънйелеклиоглу Джейхан
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: ИК „Сиела“
- ISBN: 978-954-28-1557-0
- Переводчик: Елен Кирчева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Синът на вдовицата». Краткое содержание книги:
Екшън, интриги, мистерии и любов се преплитат в спиращо дъха приключение!
Политик, който държи в ръцете си съдбините на страната.
Историк, разгадаващ хилядолетна тайна.
Обикновен човек, убит от най-добрия си приятел.
Загадъчно погребение в Тешвикийе.
Любов в Малта…
Изпълнено с тайни приключение от Истанбул до София, от Лондон до Йерусалим.
Скорпион, който не пропуска целта.
Сарп се обърна, но не видя колата, която ги докара. Кога толкова бързо бяха изчезнали тези хора? Когато тръгна червеният туристически автобус с отворен горен етаж на отсрещната страна, препълнен с туристи, видяха шадравана точно в средата на площада. Грозен, безформен шадраван със статуи на жени и делфини. Зад него имаше огромна сграда с развяващо се от последния етаж американско знаме.
— Хайде — каза Филиз. — Да започваме.
Преминаха през площада, хванати за ръце като влюбени, тръгнали на разходка. Прекосиха моста над някога пълния с вода ров. През вратата с арки насреща влязоха в Ла Валета, криеща тайната на Корай.
Първата работа на Сарп беше закупуването на карта на града. Опрели глави, се помъчиха да определят местонахождението си.
— Тук сме — посочи с пръст Филиз, забелязала рисунката на крепостната врата с арки, през която току-що бяха минали.
— А къде ли е онова, дето наричат Барака?
Разгледаха картата по-подробно, но нищо не намериха. Дори да беше под носа им, едва ли щяха да го забележат. Сарп взе картата и се запъти към момичето на касата:
— Извинете, търсим нещо, наричано Барака.
— Парка ли имате предвид?
— Не зная. Барака. Салют Батери…
— Да — отговори момичето, разбрало какво търсят. — Градините Барака. Вървете по този булевард. Първата пресечка вдясно. Наляво след първия блок. Градините Барака са в края на улицата. Много красиво място. Великолепна гледка…
— Салют Батери? — прекъсна я Филиз.
— Също е там — отговори момичето, недоволно, че го прекъс-ват.
— Да вървим. Ако се помотаем още малко, тая жив ще те налапа…
Сарп се изкефи въпреки напрежението. А иначе се отвращаваше от ревниви жени. Колко връзки беше прекъснал заради това. За пръв път ревността и гъделичкането на самочувствието му от жена беше още едно ново усещане през последните дни.
Минаха между тесните сгради и църкви от малтийски камък и свиха наляво. След лек наклон излязоха на залесено пространство.
— Ето, тук е. Градините Барака.
— Никакви топове не виждам тук.
— Ела да проверим — дръпна я за ръката Сарп. — Паркът май е зад тази църква.
Наистина беше така. Отпред, в края на дърветата, се виждаше тераса с арки. Когато стигнаха дотам, видяха морето. Всъщност то беше долу. Точно насреща им като пачи крак се простираха естествените входове и изходи на пристанището, построено в лагуната. А те се намираха на най-високото място, откъдето крепостта властваше над залива и открито море. От тази височина никакъв кораб не можеше да влезе в залива незабелязан. Нито пък да излезе. Най-вероятно тук е била градската отбранителна система.
Сарп усети как сърцето му ускорява ударите си. Сега бяха на мястото указано в шифрованата бележка от очилата на Корай. Ами артилерийската батарея? Къде бяха топовете? Сега забеляза отдалечаването на оглеждащата се Филиз. Отиде до самия край. Спря до каменния парапет и погледна надолу.
Там бяха!
Осем исторически топа, боядисани в черно, бяха насочени от гнездата си към морето, отворили гигантски гърла, сякаш да глътнат врага.
Пред тях имаше табела.
SALUTE BATTERY.
Приветствена батарея.
Тези топове бяха използвани за удар по врага и поздрав към приятелите.
Добре, ами сър Томас…
— Сарп, Сарп!
Обърна се и видя тичащото към него момиче.
Уплаши се, затича се насреща ѝ и я прегърна.
— Случило ли се е нещо?
— Там… Сър…
Не можеше да говори, задъхана от вълнение и тичане. Посочи с ръка една точка точно насреща им.
— Какво? Къде? — тръгна нататък Сарп, без да пуска ръката ѝ.
Филиз посочи стената зад онази с арките. На нея имаше мраморна плоча колкото човешки бой с надпис. Издълбаното върху нея име прогори като огън очите на Сарп.
СЪР ТОМАС ФРАНСИС ФРИМАНТЪЛ.
— Открихме го — плеснаха с ръце. Но моментално се умъл-чаха. Нищо по-неестествено нямаше от двама туристи, надаващи възторжени възгласи при вида на паметна плоча. Ако някой полицай беше поискал документите им, край с тях. Защото бяха бегълци, влезли нелегално в Малта.
— SACRED TO THE MEMORY OF SIR THOMAS FRANCIS FREMANTLE KNIGHT GRAND CROSS OF THE BATH, GUELLPH, SAINT FERDINAND AND MERIT… — зачете на глас Филиз дългия надпис.
— Стига си чела — промърмори Сарп. — Изброяват достойнствата му. Умрял през 1819 година в Неапол. Велик кръстоносец. И още много титли. Поставили са плочата, за да го обезсмъртят — същевременно се мъчеше да скъса хастара под мишницата си и да извади пликчето с шифрованата бележка. — Снимай го.
— Какво?
— Снимай надписа. Така че да се чете.
Филиз изпълни нареждането. Беше схванала намерението на Сарп. Извади фотоапарата си „Олимпия“ и направи доста снимки на мраморната плоча.