Сексът и комунизмът 2

В първия момент Лола не можа да асимилира какво й се казва, само погледна майка си с широко разтворени от изненада и внезапен, ужасен страх, очи. Сърцето й заби учестено, дланите й се изпотиха, устата й пресъхна. Маруся или се направи, че не забелязва страха й, или наистина не го забеляза, заслепена от блестящата идея на съпруга си. Усмихна й се и кимна окуражаващо.

- Да го обсъдим, Лоли!

Колев я гледаше с очакване и леко присмехулно, докато примляскваше от удоволствие.

- Ама... защо ще го осиновявате?! Аз съм... жива... Осиновяват се само сираци...

- Спокойно, всичко ще ти обясня... Няма нужда да решаваш нищо веднага, имаш много време до раждането на бебето, през което можеш да мислиш. Но съм убеден, че това ще е добро решение и за двама ви. Сега просто искам да ме изслушаш внимателно, а после можеш да ме питаш всичко.

Колев старателно обра с лъжичката и последните остатъци сладолед от купичката и я отмести настрани, кръстосвайки спокойно ръце. Маруся най-после видя ужаса на дъщеря си. Явно трябваше веднага да се намеси, но беше между чука и наковалнята. Когато Орлин й сподели идеята си, в първия момент тя също се стресна, но след като й обясни мотивите си, не й се видя никак лоша. Знаеше, че Лола ще бъде против, и трябваше да действа внимателно, за да не стане конфликт между нея и мъжа й. Усмихна се успокоително и топло.

- Лоли, чичо ти Орлин ми сподели тази възможност преди известно време, дълго разговаряхме и през всичкото време мислех само за това, кое ще е най-добре за теб и бебенцето... Нищо друго не ни е занимавало, само вашият интерес. Заслужава си да се помисли, а и както чичо ти Орлин каза, няма защо да се бърза. Нищо не казвай сега, дай да помислим.

Лола гледаше с празен поглед и не чуваше нищо. Не можеше да повярва, че това й се случва. В главата й се върнаха всички разкази на майка й за Лариса, както и за осиновяванията на внуци от високопоставените им дядовци. Те искаха да направят същото с нея. На всичкото отгоре Орлин Колев не й беше нито баща, нито свекър, не й беше абсолютно никакъв! Как можеше майка й да му има такова доверие! Как е възможно! Очите й се напълниха със сълзи. Разбра, че беше напълно сама. Маруся нямаше да я защити. Прилоша й. Изправи се от стола, залитайки. Майка й се стресна, виждайки я пребледняла, и скочи да я подкрепи. Лола обаче я отблъсна.

- Махни се, остави ме на мира...

Колев наблюдаваше сцената със Странно, меко изражение, очите му гледаха почти с нежност, дори леко тъжно.

- Лошо ли ти стана, миличко? Орлине, да оставим този разговор за друг път, на детето му е зле...

- Разбира се, никой не ни гони. Лили, не се притеснявай, моето момиче, както казах, има време да го обсъдим... Върви полегни... Няма нищо по-важно от това ти да се чувстваш добре.

Отново й се зави свят, подпря се на вратата и за секунда затвори очи. Трябваше да се махне от тази къща и от този човек. Нямаше друг избор.

- Никога няма да ви дам детето си да го осиновите. Аз съм майка му, вие нямате право... Никога, да знаете!