Самозащита [bg]

— Заедно ли?

— Не, него изпращаха в подготвителни училища, а мен — в девически.

— Сигурно е било тежко да бъдете разделени.

— Бяхме свикнали с постоянните премествания.

— Ами полубратът и полусестрата, които споменахте?

— Кен и Джо? Те живееха при майка си, в Сан Франциско. Както ви казах, не поддържахме контакт.

— Къде беше баща ви през всичките тези години?

— Беше зает със своята известност.

— Помагаше ли ви финансово?

— Да, естествено чековете винаги идваха навреме, но за него това не бе проблем: беше наследил цяло състояние от майка си. Сметките се покриваха от неговата банка, а джобните ми пари изпращаха в училището на разпореждане на директорката. Прекалено добре организирано за един артист, не мислите ли?

— Не идваше ли да ви види?

Поклати глава:

— Нито веднъж. Телефонираше два или три пъти в годината, на път за някаква конференция или изложба.

Тя отстрани нещо от клепачите си.

— Съобщаваха ми, че трябва да отида в административното крило на училището и секретарката, занемяла от страхопочитание, ми подаваше телефонната слушалка. Аз събирах кураж, казвах: „Ало“ — и от другия край на линията закънтяваше неговият гръмотевичен глас: „Здравей, момиче. Прясно еленово филе ли хапна на закуска? Вече по-добре ли тичаш?“. Остроумно, нали? Като в някоя от онези глупави ловни истории, разказвани между мъже. Следваше резюме на неговите ангажименти, след това: „Довиждане“. Не мисля, че съм казала повече от двадесет думи през всички онези години.

Обърна се към мен.

— Когато бях на четиринадесет, реших, че ми е дошло до гуша и накарах съквартирантката си да каже, че ме няма в спалното. След този случай престана да се обажда. С великите хора имаш шанс само веднъж.

Направи усилие да се усмихне, устните й отчаяно се опитваха да застанат в подходящото положение. Накрая успя да принуди ъгълчетата им да се извият нагоре.

— Не е чак толкова страшно, доктор Делауер. Мама е умряла, когато съм била толкова малка, че нямах възможност да почувствам разликата от нейната загуба. А той беше… Нищо. Както вече казах, животът на други хора е къде по-тежък.

— Този стремеж към обикновеност…

— Наистина харесвам своята обикновеност. Нито искрица талант у мен, а също и у Елфи. Вероятно затова нищо не го свързва с нас. Ние сме живо свидетелство, че е създал посредственост. Вероятно му се е искало всички ние да не съществуваме. Горката Джо задоволи това му желание.

— Как умря тя?

— Изкачи някакъв връх в Непал, но така и не слезе от него. Съпругите му също се съобразиха с желанието му. Три от четирите му жени са покойници.

— Майка ви вероятно е била много млада, когато е починала.

— На двадесет и една. Простудила се и починала от термичен шок.