Импулсивно [bg]

— Поредната демонстрация на презрение ли?

— „Виж какво ми се размина.“ Може би бентлито е било репетиция за днес?

— Възрастен психопат, който обича да си играе игрички. — Потропа с вилицата по масата. — Или бентлито няма нищо общо с Ела.

— Или това.

— Не ти се вярва.

— А на тебе?

Той въздъхна.

— Накарах архива да провери за жестоки престъпления в часовете, когато бентлито е липсвало. Нищо до момента.

Лапна лъжица леща и добави:

— Толкова възрастен човек. Странно.

— Нали знаеш какво казват — седемдесет е новото петдесет.

Той се пресегна и взе една рачешка щипка.

— Горе е долу, а малко е много.

— Ако става дума за някаква организирана престъпна група, това може да означава работа в екип — казах аз. — Някой краде колата, дава я на убиеца и чака да помогне с почистването след това, а може би и да я върне. Като добавим, че убиецът внимава да се допира само до предните седалки, времето вече не е толкова малко.

— Питстоп за убийци — каза той.

Разчупи щипката в ставата и остана неподвижен, сякаш заслушан в звука.

— Гангстерите не са фактор от времето на Мики Коен, но има няколко лихвари, които се навъртат в долината и край онзи търговски център на „Канън драйв“ в Бевърли Хилс.

— „Канън“ също е близо до паркинга.

— Така е. — Той измъкна месото от щипката, изяде го и повтори процедурата с другия крак. — Значи какво, нашата мила пенсионирана учителка има тъмно минало на гангстерско гадже?

— Или скрит порок. Като хазарт например.

— С пенсията си да е успяла да натрупа достатъчно голям дълг, че да я скълцат? Не ми звучи логично, Алекс. Последното нещо, което лихварят иска, е да избие рибата и така да унищожи и последната надежда да си получи парите.

— Освен ако лихварят вече не се е отказал — казах аз. — Или пък не е залагала тя, а някой друг, а нея са използвали като пример за сплашване.

Описах невеселия разговор, на който Москоу е станал свидетел, между Ела и русия мъж, за когото той предполагаше, че е неин син.

— Спор — рече той.

— Парите са най-честата причина за конфликти. Може би малкият е искал пари от мама, а тя не му е дала.

— Това, което не мога да си представя, е, как дори изпечен лихвар може да заколи старица само за да всели страх в сърцето на нещастното й дете.

— Сигурно си прав — рекох аз, — но сега са нови, жестоки времена.

— Тоест?

— Пусни си новините.

Той се върна към храната си.

— Ето ти още един вариант — казах аз. — Русият мъж не е синът й, а човекът, дошъл за парите.

Той извади една синя пластмасова папка от чантата си и ми я подаде. Вътре бяха предварителният формуляр за случая, който трябваше да се попълни, няколко писма, по всяка вероятност на Ела Манкузи, и един плик, в който имаше цветна снимка, осем на дванайсет сантиметра.