Конан Великолепния [bg]

Тя го погледна подигравателно.

— Ама не ти ли казах? Намерихме момата и искаме да получим двете сребърни монети.

— Щом се уверя, че е тя — изръмжа Конан.

Това не беше първото съобщение, което получаваше. Едно се оказа, че се отнася за жена два пъти по-възрастна от него, друго — за едноока работничка при един грънчар. Последни от процесията на Джондра минаха товарните животни и волските каруци с големи колела. Тълпата, която стоеше настрани, се стече подир тях като река.

— Заведи ме при нея! — заповяда Конан.

Лийта се нацупи, но припна по улицата, съпроводена от бандата гаменчета, сякаш ѝ бяха телохранители. Кимериецът знаеше, че под всяка парцалива туника има по един нож, а може би и повече. Децата от улицата предпочитаха да бягат, но когато ги притиснеха, ставаха опасни като пълчища плъхове.

Като видя, че не отиват към центъра на Пустинята, а се отдалечават към района на занаятчиите, Конан се изненада. Ушите им запищяха от чуковете на медникарите, а носовете им се изпълниха с вонята от бояджийските казани. От двете им страни се издигаше пушек от пещите на леярите. Накрая момичето спря и посочи една каменна сграда с окачена на вериги табела пред входа, върху която се мъдреше нескопосано изрисуван лъв, явно наскоро пребоядисан с тъмночервена боя.

— Вътре ли? — попита подозрително Конан. Кръчмите привличаха сродните души и един крадец едва ли щеше да бъде посрещнат радушно от грънчари и бояджии.

— Вътре — отговори Лийта. Тя захапа долната си устна, после въздъхна. — Ще те чакаме отвън, великане. За среброто.

Конан кимна нетърпеливо и влезе.

Обстановката на „Червения лъв“ се различаваше от обичайната за кръчма. Някога, в миналото, огън беше унищожил зданието. Приземният етаж, който се бе срутил, не беше изграден отново. Вместо него там сега имаше балкон на нивото на улицата, а общата зала беше в помещението, което някога е било мазе. И през най-горещия ден, дори по пладне, в „Червения лъв“ беше прохладно.

Застанал до парапета на балкона, Конан огледа вътрешността на кръчмата, търсейки стройно женско тяло. Видя неколцина мъже, облегнати на перилата на балкона с канчета в ръка, и други, които тихо се пазаряха с проститутките за времето в стаите на горния етаж. По стълбището в дъното на общата зала постоянно сновяха прислужнички с препълнени с ядене и пиене табли. Около масите върху каменния под седяха грънчари със засъхнала глина по ръцете, ковачи с кожени престилки и чираци с изцапани с разноцветни бои туники.

И тук между масите се разхождаха проститутки, които разкриваха прелестите си също като своите посестрими в Пустинята. Както беше очаквал, нямаше други жени. Почти доволен, че Лийта или е сбъркала, или е излъгала, той се накани да тръгне към вратата. Но с крайчеца на окото си съзря, че един снажен грънчар отмести погледа си от едрогърдата проститутка, седнала в скута му, и се загледа любопитно под балкона. Друг мъж, оставил кожената си престилка на масата пред себе си, спря да мачка пискащата жена върху коленете си и също се загледа. А подир него — и още един мъж.