Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Фэнтези » Изгубените години [bg]
Изгубените години [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Изгубените години [bg]

Электронная книга - «Изгубените години [bg]». Краткое содержание книги:

САГАТА ЗАПОЧВА… Бушуващото море изхвърля едно момче на брега в древен Уелс. То е почти мъртво и няма спомени, име или дом, но желанието да открие кой е и да научи истината за тайнствените си сили го отвежда в чудна вълшебна страна. Там момчето разбира, че съдбата на тази земя и онова, което търси, са необяснимо свързани.
„Роман, пропит с вълшебство.“ — Ню Йорк Таймс
„Изключително начало… едно увлекателно и дълбоко лично приключение.“ — Лойд Аликзандър
„Необикновено пътуване за ума, тялото и душата — както за Мерлин, така и за нас.“ — Маделайн Л`Енгъл
1 ... 10 11 12 13 14 15 16 17 18 ... 95
Перейти на страницу:

Лъд само се подсмихна и хвърли тежката пръчка.

Замахнах и извиках:

— Не! Не го удряй!

Пръчката рязко спря насред въздуха и падна на земята, сякаш се бе ударила в невидима стена. Момчетата се втрещиха. Челюстта ми увисна — бях не по-малко изумен от тях.

— Заклинание — прошепна едно от тях.

— Чародейство! — рече друго.

Облото лице на Лъд пребледня и той бавно отстъпи назад.

— Махни се, ти… ти…

— Дяволско изчадие! — довърши друг глас.

Извърнах се и се намерих лице в лице с Динатий. Туниката му бе скъсана и окаляна след дългото бродене из гората. Под злобната гримаса изглеждаше доволен, че най-сетне е притиснал жертвата си.

Изправих гръб и контрастът между ръстовете ни стана още по-очевиден.

— Нека да не бъдем врагове.

Той се изплю на бузата ми.

— Да не мислиш, че бих станал приятел на дяволско пале като теб?

Присвих очи и избърсах лицето си. Само така успях да удържа гнева си и да опитам отново. С разтреперан глас заявих:

— Не съм демон. Момче съм, също като теб.

— Знам аз какво си! — гласът на Динатий ме връхлетя като лавина. — Баща ти е бил демон, а майка ти се занимава с демонски работи! Ти си дете на дявола!

Изкрещях и се хвърлих отгоре му.

Динатий бързо отстъпи встрани, вдигна ме във въздуха и ме просна на земята. За по-сигурно ме изрита в ребрата и аз се затъркалях в пръстта.

Едва намерих сили да се надигна. Над мен се извисяваше Динатий, отметнал назад чорлавата си глава, и се смееше. Другите момчета му пригласяха и го насърчаваха.

— Какво ти стана, изчадие демонско? — подиграваше ме Динатий.

Болката беше ужасна, гневът ми — още повече. Притиснал с ръце удареното място, аз с мъка се надигнах на колене, а после се изправих. Изръмжах като ранено животно и отново се хвърлих напред, размахвайки ръце.

Миг по-късно се прострях по лице в тревата, останал без дъх. Усетих вкуса на кръв. Хрумна ми да се престоря на умрял с надеждата, че мъчителят ми ще изгуби интерес, но знаех, че това няма да стане.

Когато се насилих да се изправя отново, смехът на Динатий секна. С мъка се закрепих на треперещите си крака и надникнах в очите му. Онова, което открих в тях, ме свари неподготвен.

Под войнствеността му зърнах искрена изненада.

— Свети Исусе на кръста, ама че си упорит!

— Достатъчно, за да ти се опълча — отвърнах с пресипнал глас и свих юмруци.

В същия миг между нас застана женска фигура, изникнала сякаш от нищото. Момчетата, с изключение на Динатий, уплашено отстъпиха. Ахнах от изненада.

Беше Брануен.

Макар че по лицето му премина сянката на страха, той се изплю в краката й.

— Отмести се, дяволице!

Очите й блеснаха и тя го изгледа свирепо.

— Оставете ни.

— Върви при дявола! — отвърна той. — За там сте и двамата.

— Така ли било? Тогава най-добре вие бягайте — каза тя и вдигна заплашително ръце. — Или ще ви посипя с огън и жупел!

Динатий поклати глава.

— Ти ще гориш на кладата. Не аз!

— Аз не се боя от огъня, той не може да ме нарани!

Лъд нервно изгледа Брануен и дръпна Динатий за рамото.

— Ами ако казва истината? Да вървим!

— Не и преди да съм приключил с палето й.

Сините очи на Брануен проблеснаха.

— Вървете си веднага. Или ще изгорите!

Той отстъпи назад, а Брануен се наведе към него и изрече една-единствена заповедна дума:

— Веднага.

Момчета се обърнаха и побегнеха и щом видя това, Динатий изгуби увереността си. Вдигна и двете си ръце и направи знака против уроки.

— Веднага! — повтори Брануен.

Динатий я изгледа ядно, обърна се и си замина.

Хванах Брануен за лакътя и двамата бавно се прибрахме в колибата.

5

Съкровено време

Изтегнат на сламеника, аз присвих болезнено очи, докато Брануен разтриваше насинените ми ребра. През дупките в покрива проникваха слънчеви лъчи и докосваха рамото и лявата й длан. Тя тревожно свъси вежди, а сините й очи ме наблюдаваха толкова съсредоточено, че сякаш заплашваха да прогорят кожата ми.

— Благодаря ти за помощта.

— Няма защо.

— Беше чудесна. Наистина! И се появи тъкмо навреме, от нищото! Като някое от твоите гръцки божества, Атина например.

Бръчиците по челото й се умножиха.

— По-скоро като Зевс, опасявам се.

Засмях се и веднага съжалих, защото ребрата ме заболяха.

— Посипа ги с гръм и мълнии.

— Вместо с мъдрост — мрачно въздъхна тя. — Постъпих като всяка друга майка, дори ако ти никога…

1 ... 10 11 12 13 14 15 16 17 18 ... 95
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)