Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Триллеры » Измамата на краля [bg]
Измамата на краля [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Измамата на краля [bg]

Электронная книга - «Измамата на краля [bg]». Краткое содержание книги:

Котън Малоун се завръща. Актуални политически интриги, терористичен заговор, елизабетински тайни, скрити съкровища и древни шифри — отново високооктанов трилър за любителите на съспенса. На път за Копенхаген Котън Малоун и петнайсетгодишният му син Гари трябва да спрат за малко в Лондон. По молба на бившата шефка на отряд „Магелан“ Стефани Нел те придружават малолетен крадец, когото ще предадат на английските власти. Няколко часа след необичайното посрещане двете момчета изчезват, а Малоун осъзнава, че е попаднал в геополитически конфликт, чиито корени водят далеч назад в историята. В ход е специална операция на ЦРУ. Целта е разкриването на 500-годишна тайна, а това може да разтърси самите устои на Великобритания и монархията. За да спаси сина си, Котън Малоун трябва да се изправи срещу политици, разузнавателни служби и тайнствени общества. Но само истината, колкото и невероятна да е тя, може да предотврати катастрофалните последствия от измамата на краля.
1 ... 10 11 12 13 14 15 16 17 18 ... 158
Перейти на страницу:

Преследвачите им бяха на по-малко от десет метра.

Иън погледна вляво и забеляза мъжа с черната коса да потегля с лодката си. Вероятно беше решил да тръгне към Темза още сега. Носът на лодката зави наляво и се насочи право към моста. Трябваха му няколко секунди, за да изпълни онова, което беше намислил. Бръкна в джоба на якето си, после извади ръката си и я прехвърли през железния парапет.

— Още една крачка, и това нещо отива на дъното! — предупредително изкрещя той.

Двамата мъже се заковаха на място.

— Недей, няма смисъл — подвикна Норс и шеговито вдигна ръце над главата си. — Дай ни „това нещо“ и ние забравяме за теб.

Иън въздъхна с облекчение. Явно никой от двамата не беше забелязал, че шепата му е празна. Ръката му остана провесена през перилото. Китката му беше извита под ъгъл, който не позволяваше на Норс и Дивайн да разкрият измамата.

— Какво ще кажеш за петдесет паунда — подхвърли Норс. — Петдесет лири срещу флашката, след което отиваш където пожелаеш.

Боботенето на мотора заглъхна и лодката се скри под насрещния парапет.

Нещата висяха на косъм.

— Нека бъдат сто — подвикна в отговор Иън.

Норс бръкна в джоба си.

— Скачай! — прошепна на Гари той. — И гледай да улучиш лодката, която минава отдолу.

Ръката на Норс се появи обратно с пачка банкноти.

— Направи го! — напрегнато прошепна той.

Докато Норс преценяваше колко да плати, а Дивийн чакаше решението на очевадно по-старшия си партньор, Иън прескочи парапета и полетя надолу, молейки се горещо да улучи палубата на дългата лодка, която се плъзгаше по водата на три метра под него. Стовари се върху покрива на кабината с краката напред, претърколи се и изгуби равновесие. В последния момент успя да се хване за някакво късо метално перило и краката му се люшнаха във въздуха, почти докосвайки водата. После започна да се изтегля нагоре, докато лодката бавно се отдалечаваше от моста и продължаваше пътя си в средата на канала.

Изправен на кърмата, едрият мъж с черната коса придържаше руля.

— Помислих си, че ще ти трябва малко помощ.

Иън погледна назад и видя Норс да скача от моста, опитвайки се да повтори упражнението. Тялото му завърши триметровия си полет в задната част на лодката, но нейният собственик заби лакът в гърдите му и фалшивият инспектор цопна във водата. Главата му изскочи на повърхността на двайсетина метра зад кърмата и той заплува към брега.

Осветеният мост остана зад тях, после каналът направи плавен завой и светлините изчезнаха. Последното нещо, което видя, беше Гари Малоун, който се мъчеше да се изтръгне от хватката на Дивийн. Беше крайно време да изчезва.

Зърна друг осветен мост, появил се в далечината. По-широк и по-солиден, изграден от тухли. По него и в двете посоки се движеха автомобили. Изчака лодката да вземе завоя и скочи на затревения бряг.

— Къде отиваш? — извика спасителят му. — Нали искаше да плаваш?

Иън му помаха, а после тръгна към металната стълба, която го изведе на нивото на оживената улица, по която фучаха коли. Прекоси платното и потърси укритие във входа на затворена кръчма, пред който имаше зелени растения в големи кашпи. Сви се зад тях и изчака да се успокои.

Ноздрите му потръпваха от острия лондонски въздух. Очите му не се отделяха от платното, търсейки синия мерцедес. Но Норс и Дивийн едва ли очакваха да остане в района след смелия опит за бягство. После от близката фурна го лъхна ароматът на прясно изпечен хляб. И той осъзна колко е гладен. Не беше хапвал нищичко с изключение на лекия обяд, който им бяха поднесли в самолета. Редките минувачи изобщо не му обръщаха внимание. По принцип хората рядко го забелязваха. Нямаше никаква представа какво е да си различен от другите, уникален. Беше напуснал училище доста рано, но все пак умееше да чете и пише. И се радваше на това. Особено на четенето, което се беше превърнало в едно от малкото му удоволствия.

Това го накара да си спомни за найлоновата торбичка в сака на Котън Малоун. В нея бяха вещите му. Струваше си да ги потърси.

Иън се изправи и напусна укритието на тъмната ниша.

5

Лондон

6:30 ч. вечерта

Таксито прекоси дълбоката локва на неравния паваж и спря до тротоара. Блейк Антрим слезе и потръпна от влажния вечерен въздух. Преди час над града се беше излял проливен дъжд и бе обвил града с хладна мокра пелена. Пред очите му се издигаше куполът на катедралата „Сейнт Пол“. Надяваше се, че лошото време е обезкуражило обичайната тълпа от туристи.

1 ... 10 11 12 13 14 15 16 17 18 ... 158
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)