Да разбиеш мълчанието [bg]

— Карол — каза той и я поздрави с кимване.

— Главен инспектор Франклин. Благодаря, че дойде.

Той се облегна на вратата.

— Така или иначе бях в кабинета си. Този път оплеска сериозно работата, а?

— Така изглежда.

— Нищо не мога да направя за теб, нали ти е ясно? Дори да беше все още главен инспектор, нямаше да мога да залича това. Дори да исках. Съгласи се, твоят екип и моите хора никога не са били свързани от топли чувства.

Сърцето ѝ се сви, макар да не беше очаквала нещо по-различно.

— Винаги съм мислила, че между нас съществува взаимно уважение. Не можеш да ме виниш, че направих опит.

— О, мисля, че мога. Би трябвало да си по-съобразителна и да не се опитваш да ползваш връзки. Това, че от ареста ми се обаждат за някакви лица, които са прибрали, ме поставя в неудобно положение.

Карол вирна брадичка.

— Бих казала, че е необходимо нещо много по-сериозно, за да накара ченге с твоята звездна репутация да изглежда съмнително.

— Точно ти би трябвало да знаеш по-добре от всички какво е положението напоследък. Като една безкрайна „Нощ на дългите ножове“ — той се оттласна от вратата. — Съжалявам, но нищо не може да се направи. Няма да ти е лесно да живееш в онази пустош без кола. Предполагам, че ще можеш да си вземеш АТВ и да кръстосваш наоколо — отправи ѝ иронична усмивка и отвори вратата. — Момчетата, които те доведоха, ще дойдат след минута за втория тест. Сержантът от ареста ще те освободи под гаранция и тогава ще можеш да се обадиш по телефона — той се покашля. — Но всичко това ти е известно. Дано имаш късмет, Карол.

И той си тръгна, оставяйки я да се взира в безличната врата — като че ли само в продължение на няколко мига, преди тя да се отвори отново и пред нея да застане сержантът от ареста.

— Хайде да ви видим — каза той. — Време е отново да духате.