Вътрешният кръг [bg]

През последните четири дни телевизионните коментатори и платените им експерти бяха разнищили в детайли изпускането на слънчевите очила на Матис миг преди началото на стрелбата. И бяха стигнали до единодушното заключение, че Господ е демократ. Защото, ако Матис не беше изпуснал очилата си, Монтгомъри нямаше да се блъсне в задника му, а после и в президента. Което означаваше, че главата на президента щеше да бъде пръсната още с първия изстрел. Момчетата и девойките във ФБР не бяха изразили несъгласие с тази версия, въпреки че нито те, нито журналистите знаеха за предупредителното писмо.

Наблюдавайки внимателно записа, Демарко постепенно стигна до заключението, че Матис наистина е малко по-нервен от другите агенти. А докато групата вървеше към хеликоптера, непосредствено преди стрелбата, главата му май се сгуши в якето — като на костенурка, усетила опасността. В същото време обаче той се придвижваше бързо, закриваше президента с тялото си без никакво колебание и пръв откри стрелба към надвисналата над реката канара.

В записа нямаше нищо, което да навежда на определени заключения, но Демарко разбра какво е имал предвид Банкс. Агент Матис се държеше по-различно от колегите си, макар че трудно можеше да се определи по какъв начин. Още повече че ФБР отдавна бе разчленило записа на съставните му части — пиксел по пиксел и кадър по кадър, използвайки триизмерен компютър за всички възможни симулации. А след като стотиците бели престилки в Бюрото не бяха открили нищо подозрително, едва ли това можеше да стори невъоръженото око на Демарко. Отказа се, след като изгледа лентата пет пъти подред. На нея се виждаше или един много добре трениран агент, който не пропуска нищо, или един много нервен агент, който очаква стрелбата да започне всеки момент.

Демарко погледна часовника си. Наближаваше четири следобед. Някъде в средата на Атлантическия океан слънцето преваляше, което беше достатъчно за Демарко да вдигне телефона и да набере номера на Алис.