Последните оцелели:Живота, какъвто го познавахме [bg]

С изключение на пълния ужас, който толкова ме потискаше, че го усещах съвсем осезаемо в стомаха си, всичко останало дори ми се струваше леко забавно, като онези рекламни промоции, при които някой печелеше правото да пазарува на воля в супермаркета, но с тази разлика, че сега тук се щураха десетки такива победители, които едновременно грабеха стоките.

Нямах много време, за да се огледам наоколо, но сякаш повечето хора се втурваха към щандовете за месо и други храни. Доста по-малко бяха устремените към фризерите с консервирани моркови. Дори извадих късмет и със супите: доматената супа „Кембъл“ беше много по-популярна от „Прогресо“ и това сериозно облекчи задачата ми.

Като напълних догоре количката, я подкарах към опашките пред касите, но там с безкрайна изненада открих, че хората просто подхвърляха банкнотите си към горките ужасени касиерки. Измъкнах две банкноти по петдесет долара, хвърлих ги в същата посока и тъй като никой не си правеше труда да прехвърля покупките в сакове и пазарски чанти, изтиках количката навън и си проправих път към колата.

Сега валеше по-силно. Изглежда, бурята се приближаваше. Не беше чак толкова силна колкото тази сутрин, но все пак бе достатъчно мощна. Олекна ми, като видях госпожа Несбит да ме чака край колата.

Нахвърляхме всичките кутии в колата, а бурканите ги подредихме по-внимателно.

Тя ми се усмихна и ми довери:

- През целия си живот съм се държала възпитано и любезно. Е, крайно време е да бутам хората от пътя си, без да им се извинявам.

- Какъв малък дявол сте, госпожо Несбит - шеговито я упрекнах.

- Готова ли си за втория рунд? - попита жената.

Казах, че съм готова, и се върнахме в магазина.

Само че сега някакъв тип се опита да открадне количката на госпожа Несбит.

- На мен ми е нужна! - изкрещя той. - Дай ми я!

- Вземи си друга! - кресна му тя в отговор. - Това е война, човече!

Изплаших се, че мъжът си е помислил същото. Не знаех какво друго да направя, затова го блъснах отзад с количката и го изненадах. Това осигури на жената достатъчно време, за да се отдалечи от него. Аз също побягнах, без да се обръщам.

В сравнение с битките на паркинга, обстановката в магазина ми се стори почти комфортна. Отправих се към секцията с лекарства и козметика, където нямаше никой. Предположих, че останалият свят не е осъзнал колко му е необходим витамин D.

Голямото ми постижение при плячкосването на обезболяващите се свеждаше до това, че успях да награбя стока, струваща повече от сто долара. Напълних количката догоре, като още веднъж спрях до консервираните храни, а след това при рафтовете с вафли и бисквити. Грабнах кутии с бисквити и сухи пасти и ги блъсках на дъното на количката. Спомних си дори, че Мат харесва смокиновите сладки „Фиг Нютънс“.

Този път до колата заварих мама да разтоварва своите покупки. Беше награбила толкова много консерви с риба тон, сьомга и сардини, че щяха да ни стигнат поне за два живота.