Под прикритие [bg]

— Ще ти позволят да размениш старата си лодка за нова. При това ще трябва да направиш само пет лични появи.

— Пет?

— Да.

— За осемнайсетфутова лодка на „Принс“? Това е прекалено много.

— В началото искаха десет. Но все пак решението си е твое.

Пери се замисли за момент.

— По дяволите, добре, уреди сделката. Но първо искам да се уверя, че лодката ми харесва. Значи наистина е осемнайсет фута, нали?

— Така казаха.

— Да, добре. Благодаря ти, Майрън, ти си най-добрият.

Затвориха. Бартерът беше важна част от работата на агента. Никой никога не плащаше за нищо в този бизнес. Разменяха се услуги. Търговия на продукти срещу някакъв вид реклама. Искаш ли безплатна риза? Добре, но ще я носиш публично. Искаш безплатна кола? Добре, но ще се ръкуваш с клиентите на няколко автоизложби. Големите звезди изискваха огромни суми срещу рекламираните от тях продукти, а по-малките с радост се възползваха от безплатните стоки.

Майрън се вторачи в купчината съобщения и поклати глава. Да играе за „Драконите“ и да поддържа агенцията в ред, как, по дяволите, щеше да се справи с всичко това?

Той звънна на Есперанца.

— Ела тук, моля те — каза той.

— В момента съм по средата…

— Веднага.

Мълчание.

— Господи — промълви Есперанца, — страхотен мъжкар си.

— Престани да ме тормозиш, а?

— Не, наистина съм изплашена. Май ще е по-разумно да изоставя всичко и веднага да се втурна към теб.

Телефонът й заглъхна. Тя се втурна в кабинета му, преструвайки се на уплашена и задъхана.

— Достатъчно бърза ли бях?

— Да.

— Е, какво има?

Майрън й разказа. Когато стигна до участието си в „Драконите“, се изненада, когато не видя никаква реакция. Това беше странно. Първо Уин, после Есперанца. Те двамата бяха най-близките му приятели. И двамата живееха само за да се ебават с него. И все пак никой не се бе възползвал от очевидния повод за майтап. Мълчанието им относно връщането му към баскетбола му действаше изнервящо.

— Клиентите ти няма да харесат това — каза Есперанца.

— Нашите клиенти — поправи я той.

Тя направи гримаса.

— По-добре ли се чувстваш, когато се държиш снизходително?

Майрън не обърна внимание на забележката й.

— Трябва да превърнем това в нещо положително.

— Как?

— Не съм сигурен — бавно каза той и се облегна на стола си. — Можем да ги убедим, че известността ми ще им помогне.

— Как?

— Мога да установя нови контакти — отговори Майрън и усети, че още докато говореше, започнаха да му идват нови идеи. — Мога да се сближа с някои спонсори, да науча повече за тях. А и повече хора ще чуят за мен и непряко и за клиентите ми.