Отразена в теб

Животът наистина беше прекрасен, когато двете с Мегуми се връщахме от обяд. Четиридесетте минути, прекарани в клюки и зяпане на мъже, и трите вкусни такоса ме бяха накарали да се чувствам повече от добре. Освен това щяхме да сме обратно в офиса десетина минути преди края на обедната почивка, което ме радваше, тъй като в последно време не бях най-точният служител, нищо че Марк не се оплакваше.

Градът пулсираше около нас, в усилващата се горещина и влажност на деня се стрелкаха таксита и хора, забързани да свършат нещо във вечно недостигащото време. Наблюдавах ги без всякакво притеснение, погледът ми спираше върху всеки и всичко, покрай което минавах.

Мъже в строги костюми вървяха редом до жени в широки рокли и джапанки. Дами в дизайнерски тоалети и обувки за петстотин долара притичваха през пушека от количките за хотдог и крясъците на амбулантните търговци. Еклектичната смесица на Ню Йорк беше рай за мен, зареждаше ме с енергия и ме караше да се чувствам по-жива тук, отколкото на което и да било от местата, където бях живяла досега.

Спряхме на светофара точно пред „Кросфайър“ и погледът ми веднага беше привлечен от черното бентли до тротоара. Сигурно Гидиън се връщаше от обяд. През ума ми мина мисълта как в деня, в който се срещнахме, той е седял в колата и ме е наблюдавал, докато се възхищавах на величествената красота на неговата сграда. По тялото ми премина тръпка само като…

Изведнъж замръзнах.

Защото точно в този момент една невероятно красива брюнетка излезе забързано през въртящите се врати и спря, давайки ми прекрасна възможност да я огледам. Това беше идеалът на Гидиън за жена, независимо дали той го съзнаваше, или не. Жената, върху която бе съсредоточил цялото си внимание в момента, в който я видя в балната зала на „Уолдорф Астория“. Жената, чиято самоувереност и въздействие върху Гидиън разгаряха до безумие цялата ми стаена несигурност.

В тясната си кремава рокля и яркочервени обувки на високи токове Корин Жиро изглеждаше като видение. Тя прокара ръка по дългата си до кръста тъмна коса, която не ми се стори така пригладена както предната вечер, когато се бяхме запознали, всъщност изглеждаше доста разрошена. После свали ръка и прокара показалец по ъглите на устните си.

Извадих телефона си, включих камерата и я снимах. Когато увеличих образа, разбрах защо се притеснява за червилото — беше леко размазано. Не, беше много размазано. Като след страстна целувка.

Светофарът светна зелено. Двете с Мегуми тръгнахме с тълпата, приближавайки се към жената, за която Гидиън някога бил обещал да се ожени. Ангъс слезе от колата, заобиколи я, каза нещо набързо на Корин и й отвори задната врата. Острото чувство на предателство, което изпитах — и от страна на Гидиън, и от страна на Ангъс, буквално спря дъха ми. Краката ми се олюляха и леко залитнах.