Повикът на ангела [bg]

Джонатан стана от стола, твърдо решен да отиде да спи, но телефонът продължаваше да упражнява своята привлекателна сила. Тъй като не можеше да го остави, го свърза с Wi-Fi мрежата на дома, преди за пореден път да разгледа колекцията от снимки. Прехвърли позите на Мадлин, докато намери тази, която търсеше. Даде команда за отпечатване и отиде в салона.

Принтерът изпращя, преди да изхвърли портрет в американски план на младата жена пред Канале Гранде във Венеция. Джонатан втренчи поглед в образа на Мадлин.

В това лице имаше някаква тайна. Зад светлината и усмивката усети известна пукнатина, нещо непоправимо счупено, сякаш снимката носеше подсъзнателно послание, което той не успяваше да разчете.

Джонатан се върна на терасата. Хипнотизиран от този телефон, сега се нахвърли на различните данни, включени от Мадлин в паметта — информационни хроники, план на парижкото метро, метеорологична прогноза…

— Каква е тайната ти, Мадлин Грийн? — промълви той, докосвайки екрана.

— Мадлин Гриййййн — повтори колкото му глас държи папагалът.

В дома отсреща запалиха лампите.

— Искаме да спим! — развика се съседът.

Джонатан отвори уста, за да се скара на Борис, но в същото време една програма привлече вниманието му: „дамски календар“, в който Мадлин записваше голяма част от интимния си живот. Организиран като бележник, този файл съдържаше паметта за датите на менструациите, уточняваше дните за овулация, времето на плодовитост и пресмяташе средната продължителност на циклите. Имаше „дневник“ за промените на теглото, на температурата, на настроенията, а дискретни икони във формата на сърца бележеха моментите, в които собственичката на телефона бе имала сексуални контакти.