Обсебена от теб
- Автор: Дэй Сильвия
- Серия: КРОСФАЙЪР #4
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: СофтПрес
- ISBN: 978-619-151-201-0
- Переводчик: Милена Радева
- Жанр: Романы для взрослых
Электронная книга - «Обсебена от теб». Краткое содержание книги:
Клетвите, които си разменихме, трябваше да ни обвържат по-силно от плът и кръв. Вместо това отвориха стари рани, извадиха на показ болката и несигурността и примамиха от сенките озлобени врагове. Усещах как той се изплъзва от мен. Най-големите ми страхове се превръщаха в реалност. Любовта ми бе поставена на изпитание, което не бях сигурна, че съм достатъчно силна да понеса.
В най-светлия момент от живота ни тъмнината от миналото настъпваше и заплашваше всичко, за което се борехме така усилено.
Бяхме изправени пред ужасен избор: познатата сигурност на живота, който имахме преди да се открием, или битката за едно бъдеще, което бе започнало
да изглежда невъзможно и безнадеждно като сън…
Ева ме целуваше така, сякаш бях най-вкусното нещо, което е опитвала някога, лакомство, за което бе мечтала и към което бе ужасно пристрастена. Това усещане ме замайваше, беше се превърнало в необходимост за мен. Живеех за целувките ѝ.
Когато ме целунеше, усещах, че най-после съм попаднал на мястото си.
Тя изви глава и простена, допряла устни до моите, нежният звук издаваше едновременно удоволствие и подчинение. Прокарваше пръсти през косата ми и я подръпваше леко.
Това усещане, че ме е хванала – че ме притежава, – представляваше за мен предизвикателство на едно по-дълбоко ниво. Придърпах я по-близо до себе си, докато стегнатият ѝ корем се притисна в твърдия ми пенис. Членът ми пулсираше болезнено.
– Ще ме накараш да свърша – измърморих аз.
Всички усилия, които някога полагах, за да се възбудя достатъчно и да стигна до оргазъм, вече не бяха необходими, когато бях със съпругата си. Фактът, че тя съществуваше, вече караше кръвта ми да кипи. Силата на желанието ѝ ме караше да се възбудя. Тя леко се отдръпна назад, беше останала без дъх също като мен.
– Нямам нищо против това.
– Аз също, ако не ме чакаха за заседание.
– Не искам да те задържам. Просто ти благодаря за това, което си казал на баща ми.
Усмихнах се и стиснах дупето ѝ с две ръце.
– Адвокатът ми каза, че това е начин да спечеля много точки.
– Имах толкова много работа, че не успях да му се обадя преди обедната почивка. Тревожех се, че ще научи за годежа, преди да успея да му го съобщя лично – каза тя и ме побутна леко по рамото. – Можеше да ме предупредиш, че ще съобщиш новината на целия свят!
Свих рамене.
– Не го бях планирал по този начин, но не исках да отричам, когато ме попитаха директно.
Тя изви сърдито устни.
– Така е, разбира се. Видя ли онзи нелеп коментар за издутото коремче?
– Тази мисъл ме плаши засега – опитах се да ѝ отвърна небрежно въпреки неочаквания страх, който изпитах. – Възнамерявам за известно време да те запазя единствено за себе си.
– Много добре знам това. – Тя поклати глава. – Побеснях, защото баща ми можеше да си помисли, че съм едновременно сгодена и бременна, а въобще не съм си направила труда да му го съобщя. Изпитах огромно облекчение, когато му се обадих и разбрах, че ти вече си разговарял е него и си му обяснил всичко.
– За мен беше удоволствие.
Ако се налагаше, бях готов да изпепеля целия свят, за да си проправя път към нея.
Тя раздвижи ръце и започна да разкопчава жилетката на костюма ми. Вдигнах вежди, мълчаливо питайки какво възнамерява да прави, но нямах намерение да я спра.
– Още не съм заминала, а вече започваш да ми липсваш – каза тя тихо и оправи вратовръзката ми.
– Не ходи там.
– Ако трябваше само да се усамотя за известно време с Кари, за да поприказвам с него, щях да го направя у дома, а нямаше да ходим чак до Сан Диего – каза тя и вдигна поглед към мен. – Но той се побърква от факта, че Татяна е бременна. Освен това искам да навестя за известно време татко. Особено сега, при това положение.
– Има ли нещо, което би трябвало да ми кажеш?
– Не. Звучеше съвсем добре, когато разговарях с нега, но според мен се надяваше да прекараме известно време заедно, преди да се омъжа. Той смята, че с теб сме се запознали прекалено скоро.
Знаех, че трябва да си държа устата затворена, но не се въздържах.
– А да не забравяме, че и Клайн ще бъде там.
Тя стисна зъби. Отново насочи внимание към пръстите си, които закопчаваха жилетката ми.
– Заминавам след малко. Не искам отново да започваме да се караме. Стиснах ръцете ѝ.
– Ева, погледни ме.
Вперих поглед в буреносните ѝ очи и усетих болка в гърдите си, сякаш нещо ме стискаше отвътре и извиваше така, че можеше да ме обърне наопаки. Не беше престанала да ми се сърди и това ме измъчваше.
– Така и не можеш да разбереш какво ми причиняваш. Как ме влудяваш.
– Не ми говори по този начин. Не трябваше изобщо да споменаваш името на Корин.
– Може би наистина не трябваше. Но нека да бъдем честни, ти започна да говориш за Клайн, защото се безпокоиш, че може да се срещнете.
– Не се безпокоя!
– Ангелчето ми – започнах аз и я изгледах търпеливо, – ти наистина се безпокоиш. Мисля, че няма да преспиш с него, но според мен тревогата ти идва от това, че те е страх да не преминеш границата, която не би трябвало да прекрачваш. Трябваше да реагирам бурно, за да го осъзнаеш, и точно това направих. Трябваше да разбереш какво би ми причинила. Как само мисълта, че си с него, ме кара да полудявам.