Великата криминална революция [bg]

„Смятам за свой дълг да се обърна още веднъж към вас, за да се опитам да предотвратя опасното развитие на ситуацията, която се създава около Руския дом на науката и културата и която заплашва да нанесе непоправима вреда на нашата държава, да компрометира нейното ръководство.

Пред очите ни се разиграва един спектакъл, в който постановчик и изпълнител на главната роля от руска страна е М. Н. Полторанин…“

Доколкото скандалът с дома стана достояние на обществеността, възможно е ситуацията да бъде поправена. Предстои дълъг разорителен процес… С една дума, има шанс да се върне руската собственост на законния й стопанин. Тук е интересен друг аспект.

За скандала писаха много, за него споменава и Руцкой в доклада си до Върховния съвет и може да се съди за настроението на обществеността.

И погледнете само: хората, които завлякоха руска собственост — не зная и не искам да зная дали са я продали, подарили или проспали, — изглеждат съвсем почтени, пресата пише за тях с уважение. А хората, които първи затръбиха тревога и не позволиха тази тъмна сделка да се осъществи, се представят на страниците на пресата като клеветници и кавгаджии.

Изглежда, че и съзнанието на нашето общество започва рязко да се променя — в криминална посока.

А сега да минем към главното.

Руската собственост в Германия — това не е само Домът за наука и култура. Тази собственост е разнообразна и обширна. Само в Берлин има четиридесет парцела с построени върху тях сгради. А общо в Източните земи обектите са около две хиляди. Това са милиарди марки — многократно повече от сумата, която немците ни предоставят като компенсация за изтеглянето на войските.

Тази собственост сме я придобили за сметка на репарациите — за щетите, нанесени на нашата страна по време на Великата отечествена война. Жилищни сгради, вили, учреждения, заводи — някога те са принадлежали на гестапо, на вермахта, на СС и различни нацистки организации.

— Е-хе! — ще каже читателят. — Кога е било това!

Отдавна. Но това не променя работата. Конституционният съд на Германия съвсем неотдавна (миналата година) потвърди правото на собственост на СССР върху тези обекти. А следователно и правото на Русия — правоприемника на СССР.

Както вече казах, главен юридически документ в Германия е емлячната книга. През петдесетте години Министерството на вътрешните работи на Източна Германия вписва в емлячните книги при най-строга секретност вместо гестапо и вермахта друг собственик: „народа на ГДР“.

Но това би могло да се оспори — стига да е налице самата емлячна книга.

През миналата пролет в Потсдам — късно през нощта, едновременно на пет места — пламва сградата на немския архив, където се пазят емлячните книги. Изгарят 5 хиляди архивни единици, именно онези, които потвърждават правото на собственост на СССР върху обектите в Източните земи. След година — пак през пролетта и пак през нощта — изгаря друг архив: в град Барби, близо до Магдебург. Унищожени са емлячни книги — и пак само онези, които имат отношение към руската собственост.