Колелото на времето

Когато воинът вземе решение да действа, той трябва да е готов да умре. Ако е подготвен да умре, няма да се натъкне на никакви капани, неприятни изненади или ненужни действия. Всичко спокойно си идва на мястото, защото той не очаква нищо.

Воинът като учител трябва преди всичко да запознае ученика си с възможността да действа, без да вярва, без да очаква отплата — да действа просто ей-така, заради оня, дето духа. Успехът му като учител зависи от това доколко добре и хармонично е напътствал ученика си специално в това отношение.

За да помогне на ученика си да заличи своята лична история, воинът като учител го обучава на три техники: премахване на чувството за собствена значимост, поемане на отговорност за действията си и използване на смъртта като съветник. Без благотворното въздействие на тези три техники заличаването на личната история би направило ученика несигурен, колеблив и излишно съмняващ се в себе си и своите действия.

Невъзможно да се отървеш завинаги от самосъжалението; то си има определено място и роля в живота, има свой отличителен облик. Така че самосъжалението се задейства при всеки сгоден случай. То има своя история. Затова промениш ли облика на самосъжалението, това значи да го махнеш от видното му място.

Човек променя облика на нещо, като промени съставните му елементи. Той прибягва до самосъжалението, защото поради чувството си за собствена значимост смята, че заслужава по-добро положение или отношение или защото не желае да поеме отговорност за действията, които са го довели до състояние, пораждащо самосъжаление.