Богат, беден
- Автор: Шоу Ирвин
- Язык: болгарский
- Переводчик: Иванка Мечкова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Богат, беден». Краткое содержание книги:
Конфликтът между братята Джордах е конфликт между две ценностни системи с недвусмислено изразен идеен характер. Самоуверен и амбициозен, единият отстоява правото си да преуспее в живота с цената на непосилни жертви. В стремежа си към материален успех той се лишава съзнателно от пълноценни човешки контакти. Другият е принуден — в непрестанна борба с околните — цял живот да се разплата със себе си. Любовта и алчността, честолюбието и корупцията се изявяват сред сложни взаимоотношения и драматични ситуации.
Богатството и бедността имат неподозирани измерения в човешките души и техните външни прояви чертаят противоречията в житейския път на героите.
А тази вечер, в спящата болница, в първия разговор за интимни неща, който водеше насаме с мъж, тя стана свидетел, против волята си, на едно действие, по-точно на спомена и същината на това действие, което се опитваше да изтласка от съзнанието си. Адам и Ева в Райската градина. Двете тела, едното бяло, другото черно. Помъчи се да не мисли за това, но не можеше. И в откровенията на младежа имаше нещо многозначително, обмислено — това не бяха носталгичните, среднощни спомени на един войник, завърнал се от война — мелодичният, плавен шепот следваше определена посока, имаше точен прицел. И Гретхен по някакъв начин разбра, че прицелът е самата тя, затова й се прииска да се скрие.
— Написах й писмо, след като ме раниха — продължи Арнълд, — но не получих отговор. Може би мъжът й се е върнал. Оттогава не съм докосвал жена. Раниха ме в самото начало и до днес съм все в болница. За първи път излязох миналата събота. С Били ни пуснаха следобеда в отпуск. — Били беше другият негър в отделението. — Но двама негри тук няма какво да правят. Това не е Корнуол, казвам ви. — Той се засмя. — Даже в близките околности не живеят негри. Представяте ли си да ме изпратят в болницата на единствения град в Съединените щати, в който няма никакви негри. Купихме си няколко бири и се качихме на автобуса, който отива към речното пристанище, защото чухме, че там живее едно негърско семейство. Оказа се, че е някакъв старец от Южна Каролина, останал сам-самичък в една стара къща до реката — цялото му семейство отдавна заминало някъде и го забравило. Почерпихме го малко бира, взехме да го лъжем колко смели сме били във войната и му казахме, че следващия отпуск ще отидем пак, за да ловим риба. Как не — ще ловим риба!
— Сигурна съм — каза Гретхен, поглеждайки часовника си, — че когато напуснеш болницата и се върнеш у дома, ще си намериш някое красиво момиче и пак ще бъдеш щастлив. — Гласът й звучеше едновременно фалшиво и нервно и тя се срамуваше от себе си, но знаеше, че трябва да се махне от тази стая. — Ужасно късно стана, Арнълд… — Понечи да скочи от масата, но той я хвана за ръката — здраво, но не грубо.
— Не е чак толкова късно, мис Джордах — каза Арнълд. — Да ви призная, отдавна чаках случай да поговоря с вас насаме.
— Трябва да хвана автобуса, Арнълд, аз…
— С Уилсън си говорихме за вас. — Арнълд не пускаше ръката й, — И решихме, като ни пуснат в отпуска следващия път — това ще бъде тази събота, да ви поканим да прекарате деня с нас.
— Много мило от ваша страна — каза Гретхен. Тя се мъчеше да говори спокойно. — Но аз съм страшно заета в съботните дни.
— Преценихме, че няма да е удобно, ако ви видят в компанията на двама негри — продължи Арнълд с, равен глас, нито заплашително, нито подканващо, — тъй като във вашия град не са свикнали на такива неща, а и ние сме само редници…
— Това наистина няма нищо общо с…
— Ще вземете автобуса за речното пристанище в дванадесет и тридесет — продължи Арнълд, сякаш тя не го беше прекъснала, — Ние ще отидем по-рано и ще дадем на стареца пет долара да си купи бутилка уиски и да отиде на кино, а през това време ще приготвим един славен обяд за нас тримата в неговата къща. Ще свиете наляво веднага от автобусната спирка и ще повървите около петстотин метра покрай реката — единствената къща там е неговата, кацнала красиво на брега, наоколо няма кой да се навърта и да вдига шум, ще си бъдем само ние тримата, чудесно ще изкараме.
— Тръгвам си, Арнълд — каза Гретхен високо. Срамуваше се да извика за помощ, но искаше да покаже на Арнълд, че е готова да го направи.
— Ще хапнем хубаво, ще пийнем на спокойствие — каза Арнълд шепнешком, с усмивка, без да пуска ръката й. — Толкова време не сме правили такива неща, мис Джордах.
— Ей сега ще извикам — каза Гретхен и усети, че думите трудно излизат от устата й. Как е възможно — да бъде толкова учтив, дружелюбен и в следващия миг… Тя се презираше за това, че изобщо не познава човешкия род!
— С Уилсън имаме много високо мнение за вас, мис Джордах. Откакто ви видях за първи път, не мога да мисля за никой друг. Уилсън разправя, че и с него е същото…