Потапяне в слънцето [Sundiver - bg]
- Автор: Брин Дэвид
- Серия: Ъплифт #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Крум Бъчваров
- Жанр: Космическая фантастика
Электронная книга - «Потапяне в слънцето [Sundiver - bg]». Краткое содержание книги:
— … Но тъй като кантът Фейгин е проницателно същество, с удоволствие ще изслушам всеки, който се обърне към мен, и ще преценя достойнствата на случая.
— О, този случай ще привлече вниманието ви! Имаме нужда от безпристрастен наблюдател. И, разбира се, след като надзорниците се съгласиха да повикаме консултанти…
— Виж, Дуейн — прекъсна го д-р Мартин. — Не си справедлив. Аз се включих като консултант преди шест месеца, а чрез Кула още преди това сте използвали услугите на Библиотеката. Сега Бубакуб любезно се съгласи да увеличи подкрепата на Библиотеката за проекта и лично да дойде с нас на Меркурий. Според мен надзорниците са повече от щедри.
Джейкъб въздъхна.
— Бих искал някой да ми обясни за какво точно става дума. Например вие, доктор Мартин, можете да ми кажете каква е вашата работа… на Меркурий. — Трудно му бе да произнесе „Потапяне в слънцето“.
— Аз съм консултант, господин Демуа. Назначиха ме да подлагам екипажа и средата на Меркурий на психологически и парапсихологически тестове.
— Предполагам, че това е свързано с проблема, за който спомена доктор Кеплър, нали?
— Да. Отначало се смяташе, че явленията са измама или някаква масова халюцинация. Аз елиминирах и двете възможности. Вече е ясно, че са реални и наистина се развиват в слънчевата хромосфера. През последните месеци подготвям психоексперименти за слънчевите потапяния. Освен това помагам като терапевт на някои членове на екипажа — напрежението от такова слънчево проучване сериозно се отразява на много от хората.
Мартин говореше авторитетно, но нещо в поведението й отблъскваше Джейкъб. Насмешливост, може би. Чудеше се какво друго има във връзката й с Кеплър. Дали беше и негов личен терапевт?
Дали не го бяха повикали, само за да задоволи каприза на един болен велик човек? Тази мисъл не бе много ласкателна. Нито перспективата да се забърка в политика.
Бубакуб, ръководител на целия Библиотечен клон на Земята… защо се включваше в някакъв неясен земянитски проект? В известен смисъл дребният пил беше най-важния извънземен на планетата след тимбримския посланик. Фейгиновият Институт на прогреса изобщо не можеше да се сравнява с неговия Библиотечен институт, най-голямата и влиятелна галактическа организация. Мартин наистина ли бе казала, че Бубакуб заминава за Меркурий?
Извънземният гледаше към тавана и очевидно не следеше разговора. Устата му се движеше, като че ли пееше в недоловим за човеците честотен обхват.
Светлите очи на Кула бяха насочени към дребния шеф на Библиотеката. Може би чуваше песента му или също се отегчаваше от разговорите.
Кеплър, Мартин, Бубакуб, Кула… „Никога не съм предполагал, че ще се озова в стая, в която Фейгин не е най-странният!“
Листата на канта прошумоляха. Явно беше развълнуван. Джейкъб се зачуди какво може да се е случило в проекта „Потапяне в слънцето“, че толкова силно да го възбуди.
— Доктор Кеплър, навярно ще мога да отделя време, за да ви помогна. — Той сви рамене. — Но първо ще е добре да ми обясните за какво точно става дума!
Кеплър просия.
— О, не ви ли казах? Божичко! Сигурно просто напоследък избягвам да мисля за това… заобикалям въпроса, така да се каже.
Той се поизправи и дълбоко си пое дъх.
— Господин Демуа, изглежда, че слънцето е обитавано от призраци.
ЧАСТ II
През праисторическата и следващите ранни епохи Земята била посещавана от неизвестни същества от космоса. Те създали човешкия разум чрез съзнателни генетични мутации. Извънземните развили хоминидите „по свой образ“. Ето защо ние приличаме на тях, а не те на нас.