Вуду [bg]

— Колко бързо ви трябват?

— Четири дни най-много.

Лека усмивка на надменен триумф мина по устните на доктора.

— Много съжалявам, лейтенант, но е невъзможно. В момента тук е доста напечено, но дори и да не беше, за четири дни и дума не може да става. Ще са готови най-рано след десет дни, може би дори три седмици за аутопсията. Колкото до ДНК резултатите, това дори не е в моята юрисдикция. Ще трябва да получите съдебна заповед за вземане на кръв от майката, което може да отнеме месеци. И като прибавите и работата на лабораторията, ще сте късметлии ако получите финалните резултати след половин година.

Пендъргаст поклати глава.

— Колко неприятно. — Той се обърна към Д’Агоста. — Предполагам, че просто ще трябва да почакаме. Освен ако доктор Хефлър не успее — как да го нарека? — да направи спешно тази аутопсия.

— Ако правех спешни аутопсии за всеки агент от ФБР или детектив от отдел „Убийства“, които ме молят — а те всички го правят, — никога нямаше да свърша нищо друго. — Той пусна документите обратно на бюрото. — Съжалявам, господа. А сега, бихте ли ме извинили?

— Разбира се — кимна Пендъргаст. — Много съжалявам, че трябваше да отнемем от ценното ви време.

Д’Агоста погледна недоверчиво към агента, който се надигна да си тръгне. И какво, щяха да приемат тези дрънканици тук и просто да си излязат?

Пендъргаст се обърна и се насочи към вратата, след което се поколеба.

— Странно, че така бързо и ефективно сте се справили с трупа на Фиъринг. Колко дни ви отне?

— Четири. Но това си беше съвършено ясно самоубийство. Освен това имахме проблем със съхранението.

— Ами хубаво, тогава! Да приемем, че имате проблем със съхранението — бихме искали аутопсията на Смитбак да бъде завършена в рамките на четири дни.

Къс смях.

— Господин Пендъргаст, май не ме слушате. Ще ви уведомя кога може да влезе в графика. А сега, ако не възразявате…

— Тогава я направете за три дни, доктор Хефлър.

Патологът го зяпна.

— Моля?

Пендъргаст се обърна към него.

— Казах: три дни.

Хефлър присви очи.

— Вие сте нахален, сър.

— А вие страдате от нечувана липса на етика.

— За какво говорите, по дяволите?

— Ще е пълен срам, ако се разчуе, че офисът ви е продавал мозъците на починали бедняци.

Настъпи дълга тишина. Когато патологът заговори отново, гласът му бе студен като лед.

— Господин Пендъргаст, заплашвате ли ме?

Пендъргаст се усмихна.

— Колко сте умен, докторе.

— Онова, за което предполагам, че говорите, е напълно разрешена и легитимна практика. И е за благородна кауза — за медицински изследвания. Ние вземаме непотърсените трупове заради органите им, не само заради мозъците. Това спасява животи и е изключително важно за медицинските изследвания.

— Оперативната дума тук е продажба. Десет хиляди долара за един мозък — такава е цената, на която върви, нали? Кой би помислил, че един мозък може да е толкова скъп?