Чувства

— Сто и петдесет…

— Да. Била е изоставена през цялото това време. Разбрах, че е била използвана за боеве с кучета, преди да премине в наши ръце. Дори са я ползвали като тренировъчна площадка за млади бойни питбули. Обучавали са ги с котенца. Гадост, пълна гадост… — Той се взираше в нея. — Добре ли сте?

— Борби с кучета? — О, боже, какво ли щеше да прични това на Хауърд? Та нали остатъците от нещо подобно щяха да го притиснат до стената!

— Съжалявам ако съм Ви разстроил!

— Добре съм — промърмори тя, придавайки си твърдост, за да зададе следващия въпрос. — С каква цел е била построена първоначално?

— Първоначално ли? Мислех си, че всички го знаят, но предполагам, че сте твърде млада, за да си спомняте подобно нещо. До към края на шейсетте е било Касапницата в Монро. Една от най-производителните в…

Прекъсна го звукът, който се разнесе по коридира — протяжен, гърлен, агонизиращ крясък, който проеча сред прясно боядисаните стени и прониза Лидиното сърце.

Хауърд беше буден.