Целувката на черната вдовица
- Автор: Фийдър Джейн
- Серия: kiss #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Красимира Матева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Целувката на черната вдовица». Краткое содержание книги:
— Какво толкова ви заинтересува? — попита той, леко вдигнал едната си вежда. — Би трябвало да се чувствам поласкан. — Подигравката в тона му беше недвусмислена. Гуинивър отново се намери в компанията на един Хю Босер, който излъчваше единствено враждебност.
— Направете, каквото ви харесва — отговори спокойно тя и посегна към чашата си с тъмночервено вино от Аквитания. Погледна съседа си и зачака той също да вдигне чашата си.
Вместо това той взе нейната, когато я остави на масата, и отпи голяма глътка. Явно го правеше нарочно. Когато пажът се наведе зад него, за да му сервира печено на позлатената чиния, той отклони жеста му.
Гуинивър го погледна смаяно.
Сътрапезникът й се усмихна неприятно.
— Тази вечер ще пием от една чаша и ще се храним от една чиния, мадам.
— Какво искате да кажете?
— Близо до вас мъжете намират смъртта си — обясни той, без да я изпуска от поглед, и побутна чашата към нея.
3.
Гуинивър стисна до болка тънката дръжка на чашата. За секунди се уплаши, че благородният венециански кристал ще се пръсне на парченца, докато тя се бореше да запази самообладание. Трябваше да се преструва на равнодушна и да не допусне да се забележи, че обидите му я засягат болезнено.
Без да отговори на забележката му, тя попита хладно:
— Как намирате виното, милорд? — И отново поднесе чашата към устните си.
— Добро е като всички от тази област — увери я той. — Естествено… забравих че имате лозя в Аквитания. — Той смръщи чело, като че пресмяташе. — Доколкото си спомням, наследили сте ги от третия си съпруг? — Той се приведе и си взе парче глиганско печено от чинията й. Погледът, впит в обърканото й лице, беше пълен с подигравка като думите.
— Да, между другото той ми остави и лозята си — отговори все така спокойно Гуинивър и издържа на погледа му.
— А кой го изпрати под земята? Май и това съм забравил. — Той преглътна хапката си и посегна към чашата, за да отпие малко вино.
— Треската, която върлуваше по онова време в Лондон и отнесе толкова много хора, милорд, се пренесе и на север — отговори делово тя. След лова беше много гладна, но сега апетитът й бе изчезнал. Месото в чинията й изглеждаше сиво и мазно вместо вкусно и сочно, виното имаше металически привкус.
Хю остана мълчалив и се облегна назад, когато пажът напълни общата им чаша и сложи в чинията голяма порция печени гъби с колбас.
Вярно е, размишляваше той. В годината, когато е умрял лорд Кърк, треската бушуваше в цялата страна. И той удостои вдовицата на лорд Кърк с бърз поглед отстрани.
Гуинивър извърна глава и срещна предизвикателния му поглед. Студена усмивка заигра по устните й, веждите й се вдигнаха многозначително.
— Сега вероятно се питате дали съм убила третия си съпруг под прикритието на епидемията…
Мъжът вдигна рамене и коприната на раменете му се опъна под напора на яките мускули.
— Тук съм, за да търся отговори, мадам. — Той набоде една наденичка на ножа си и я захапа.
— Отговори, а не доказателства? — попита напрегнато тя, ала очите й гледаха студено и привидно безгрижно.
— Има ли разлика?
— Според мен да. — Въпреки бездънното си отчаяние Гуинивър откри, че се наслаждаваше на словесната им престрелка. Отдавна беше изострила ума си в споровете с магистър Хауърд, умееше да прилага логични и остроумни аргументи; ала само вторият й съпруг, бащата на дъщерите й, владееше изкуството да дебатира. Тимъти Хадлоу беше необикновен човек и никога не се сърдеше, когато жена му излизаше победител в дискусиите.
Все пак тя не можа да устои на изкушението и обясни:
— Доказателството подкрепя подозрението за някакво злодеяние. Отговорът търси само обяснението на една загадка. Около смъртта на съпрузите ми няма загадки. Всеки отделен случай има свое обяснение. — Апетитът й отново се събуди и тя помоли един от слугите да й сервира няколко вкусни парченца печена птица от таблата, която носеше.
След като разкъса крехкото месо с пръсти, Гуинивър задъвка доволно. При това наблюдаваше противника, който очевидно обмисляше отговора си.
След малко Хю заговори отмерено:
— Тогава ще го кажа по следния начин: аз търся доказателства за подозрителни обстоятелства, които са съпътствали тези дошли съвсем навреме смъртни случаи.
Гуинивър отпи глътка вино и отвърна с известна острота:
— Изяснете се, лорд Хю: дали сте тук, за да търсите доказателства, или ще се погрижите да си ги набавите?
В първия момент мъжът не можа да отговори, но после изрече в прилив на гняв:
— Ние поставяте под съмнение честта ми, мадам.