Новозавладените звезди

— Този път смятаме да затворим всички предпазни люкове — говореше Рулман по комутатора. — Очаква се фронтовете на налягането да се променят много рязко, затова не можем да разчитаме само на външните шлюзи. Погрижете се всеки да е информиран точно къде трябва да отиде веднага щом се обяви тревога, но този път внимавайте: не искаме някой да остане в плен между люковете, докато това трае. Сега може да ни връхлети, без да ни даде време да се подготвим.

Комутаторът промърмори нещо, после връзката прекъсна.

— Халам, как върви жетвата? Знаете, че ви остава по-малко от седмица, нали?

— Да, доктор Рулман, ще свършим навреме.

— И още нещо… О, здравей, Доналд. Какво има? Изглеждаш ми малко пребледнял. Доста съм зает, ако обичаш, казвай бързо.

— Ще бъда кратък — отвърна Суини. — Мога да изложа всичко в един въпрос, ако разрешите да поговоря с вас насаме. Само за няколко секунди.

Червеникавите вежди на Рулман се повдигнаха, но след като разгледа по-внимателно лицето на Суини, ученият кимна и стана.

— Щом е така, ела в съседната стая… Е, младежо, кажи си болката сега. Бурята приближава и няма време за празни приказки.

— Добре — рече Суини, като си пое дълбоко въздух. — Въпросът е следният: възможно ли е един Адаптиран индивид да се превърне отново в човек? В нормално земно създание?

Очите на Рулман се присвиха съвсем бавно и като че измина дълго време, преди той да проговори. Суини погледна през рамо. Боеше се, но вече не от Рулман.

— Виждам, че си слизал долу — най-накрая каза ученият, като барабанеше едва пръста по върха на брадичката си. — А от изразите, които употребяваш, с удивление съдя, че възпитателните методи на Шърли Левърол са оставили… как да се изразя… е, на ум ми идва само едно клише — нещо недовършено докрай. Но засега няма да обръщаме внимание на тези работи. Отговорът на запитването ти във всеки случай е „Не“. Ти никога няма да можеш да водиш нормален живот където и да е другаде, освен на Ганимед, Доналд. И ще ти обясня още нещо, което майка ти е била длъжна да ти каже: навярно ще си страшно доволен, като го чуеш.

— Защо? — почти равнодушно попита Суини.

— Защото, както на всички останали в колонията, кръвната ти проба Джей е положителна. Установихме това още първия ден, когато дойде при нас, и не ти го спестихме, но то явно не те е впечатлило или не ти се е видяло важно. Вярно, че това изследване не е от някакво значение на Ганимед. Но обикновените земни жители, при които тази кръвна проба е положителна, са предразположени към ракови заболявания. Те са така податливи на рака, както болните от хемофилия18 — на загубата на кръв, завършваща със смърт; и в двата случая процесът се развива светкавично. Ако по някакво чудо ти, Доналд, се превърнеш в нормален човек, мигновено ще бъдеш обречен на смърт. Затова казах, че трябва да си доволен, че това не може да стане; да си страшно доволен.