Романтична афера
- Автор: Кренц Джейн Энн
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Романтична афера». Краткое содержание книги:
— Тя е права. — Изражението на Ариел стана сериозно. — Това, което възнамеряваш да направиш, може да се окаже много опасно, Шарлот.
— Нямам друг избор — отвърна тихо Шарлот. — Трябва да разбера кой уби Друзила Хескет.
Бакстър бе в лабораторията си и разопаковаше новата пратка от шишенца и колби, мислейки си със задоволство за отличното им качество, когато на вратата се почука.
— Кой е, Ламбърт? — Бакстър вдигна към светлината един съд и мълчаливо му се възхити. — В момента съм зает.
— Дошла е лейди Тренглос, сър — съобщи Ламбърт по своя безстрастен маниер, след като отвори вратата на лабораторията.
Бакстър неохотно остави съда на масата и се обърна към Ламбърт. Киселото лице на прислужника бе изкривено в болезнена гримаса, но това не бе нещо ново. Ламбърт винаги изглеждаше по този начин. Беше на шейсет и шест години, отдавна минал възрастта, на която повечето мъже в неговото положение се оттегляха от работа и живееха от пенсията си.
Годините бяха взели своето. Ламбърт страдаше от напреднал стадий на ревматизъм в ставите. Ръцете му бяха възлести и подути, а движенията му през последната година станаха значително по-бавни.
— Предполагам, леля ми иска пълен отчет на дейността ми на доверен човек — промърмори Бакстър, като въздъхна примирено поради неизбежния разпит.
— Лейди Тренглос изглежда много развълнувана, сър.
— Покани я тук, Ламбърт.
— Да, сър. — Ламбърт понечи да тръгне, но изведнъж се спря. — Има още нещо, което смятам, че трябва да кажа, сър. Новата икономка напусна преди час.
— Проклятие! — Бакстър се намръщи, забелязал малка пукнатина в една колба. — Това е третата икономка за последните пет месеца.
— Точно така, сър.
— От какво може да е била недоволна последната? От седмици в лабораторията не е имало значителна експлозия, освен това се погрижих в коридора да не проникват опасни изпарения.
— Мисис Харди очевидно е решила, че се опитвате да я отровите, сър — отвърна Ламбърт.
— Да я отровя? — кипна Бакстър. — Откъде, за бога, са й хрумнали такива мисли? И без това вече е много трудно да си намериш свястна икономка, която да се задържи в домати поне няколко години. Последното нещо, което бих направил, е да я отровя.
Ламбърт се прокашля дискретно.
— Предполагам, че е свързано с онези шишета с химикали, които тя намери снощи в кухнята.
— По дяволите, просто ги сложих там, защото подготвях експеримент, който изискваше голямо корито. Знаеш, че винаги използвам за тази цел мивката.
— Очевидно само видът на колбите и бутилките е бил достатъчен, за да я изплаши, сър.
— Проклятие! Е, какво да се прави, станалото — станало. Иди в агенцията и потърси друга икономка. Само един бог знае колко ще трябва да платим този път. Всяка следваща излиза все по-скъпа.
— Да, сър. — Ламбърт направи крачка назад и изкриви лице в болезнена гримаса, след което подпря кръста си с ръка.
Бакстър се намръщи.
— Предполагам, че и днес ревматизмът те измъчва?
— Да, сър.
— Съжалявам. Има ли някакъв резултат от онези нови методи, които използваш?
— Мисля, че наистина има известно подобрение след всеки сеанс с доктор Флат, но, за нещастие, облекчението е твърде краткотрайно. Докторът ме уверява, че с повече постоянство, болките ще отслабнат.
— Хм! — Бакстър не попита нищо повече.
Изобщо не вярваше в лечителските методи на доктор Флат, които включваха употребата на животински магнетизъм, или мезмеризъм, както често ги наричаха. Той беше учен и смяташе тези неща за пълно шарлатанство. Изтъкнати учени като американеца Бенджамен Франклин и французина Лавоазие още преди няколко години категорично бяха отхвърлили теориите на Мезмер. Тяхното мнение обаче не бе допринесло с нищо да се намали броят на самозванците, които заявяваха, че са постигнали изумителни резултати, използвайки варианти на методите на доктор Мезмер.
— Сър, лейди Тренглос ви очаква — напомни му Ламбърт.
— Да, да, покани я да влезе. По-добре да приключа с този въпрос колкото е възможно по-скоро. — Бакстър вдигна поглед към стенния часовник. — След час имам среща с новата си работодателка.
— Работодателка? Така ли я наричаш? — Розалинд, лейди Тренглос се втурна в лабораторията, като заобиколи Ламбърт, очевидно изгубила търпение. — Какво странно наименование за това същество!