Лъжците от Урановата планета

— Досещам се какво — махна с ръка Павел.

— Жалко, че се досещаш. Това означава, че вече и ти не го обичаш. Той пожела само едно: и развода си да запазим в тайна, както запазихме в тайна и брака си. Ще знаят само, че сме се развели, всеки поотделно, а кой — от кого, това вече като че ли наистина не е от значение за другите. Както не знаеха и кой с кого се е свързал. „Трогателно“, нали?

— Наистина…

— Ето какви неща стават… Това бе негова идея… И сега зная, че е искал да си остане чистичък. Да не се омърси с разкритието, че е нарушил наредбите. Че е лъгал. Че е пътувал с жена си. Че е изложил — каква глупост! — на „риск“ кораба и екипажа… Той иска да остане чистичък! А не разбира, че само иска да изглежда такъв — защото и това му е достатъчно.

Помълча, после очите й блеснаха с нескрита, прозирна като сълза женска лукавост:

— И добре, че никой не се влюби в мен през този полет… Какво ли би станало, ако например ти се бе влюбил в мен и ако аз също…

Павел се засмя:

— Би се потвърдила мъдростта на наредбата. Все пак някак бих се оправил с Ив.

— Сега вече не трябва. И раздори няма да има — плъзна се до него Стела. — Нали аз се оправих с него… — усмихна се тя. — Само с теб как да се оправя?

Павел я привлече до себе си. Книгата му тупна на пода, до очилата, които тя бе свалила от лицето му.

— С мен ще се оправиш още по-лесно — каза той.