Конникът на апокалипсиса
- Автор: Николов Любомир
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Конникът на апокалипсиса». Краткое содержание книги:
Тази книга-игра ще те направи герой от това бурно време.
И тъй, кой подарък си избрал?
Парче от Светия кръст — мини на 135.
Касетка с рубини — продължи на 16.
Меча на Балдуин — прехвърли се на 97.
75
Рано на следващото утро заедно с Пако слизаш до близкото селце, където наемаш една рибарска лодка. И двамата сте израснали край морето, тъй че нямате проблеми с управлението, още повече при ясно и тихо време като днешното. С попътен вятър след половин час вече сте пред Пеня алта и ти се вглеждаш във високата скална стена. Шейх Ахмед е бил прав — по канарите тук се виждат четири орлови гнезда. Ако идеята му е вярна, съкровището може да е скрито при някое от тях. Но как да разбереш дали е така?
Ако имаш глинена плочка с изображение на орел, премини на 57.
В противен случай разгледай внимателно скалата, избери едно гнездо и премини на номера, с който е обозначено.
(Картинката липсва. Направете случаен избор между 221, 193, 105 и 168.)
76
Този път пръстите ти се вкопчват в клона. Увисваш с цялата си тежест, но дървото не се поддава. Ще трябва да се простиш с идеята за капан. Сега възможностите ти са само две. Можеш да опиташ да се изкатериш върху клона — отвисоко вероятно ще имаш предимство срещу конниците… пък и може да не те забележат. Ако избереш този начин на действие, прехвърли се на 29.
Другата възможност е проста и ясна — да скочиш на пътя и да се приготвиш за бой, тъй като вече не ти остава време за бягство. За целта премини на 186.
77
— Да ги изненадаме от различни страни! — извикваш ти и без да чакаш отговор, препускаш надясно.
Мини на 24.
78
Абатът оглежда купчинката рубини с леко кисела физиономия. Очевидно в душата му се борят две чувства. Очаквал е да получи половината скъпоценности, но в същото време разбира, че дарението е повече от щедро. Докато се чуди какво да каже, ти го изпреварваш.
— Простете ми, ако не съм бил достатъчно щедър, отче. Ала вярата се нуждае и от мечове, с които да отблъскваме нейните врагове. А мечовете струват доста скъпо…
Тънките устни на отец Фиделиус трепват в едва забележима усмивка.
— Прав сте, графе. Напълно ви разбирам и повярвайте, с радост бих дал всички богатства на манастира за мечове, ако имаше кой да поведе похода срещу неверниците.
След тия думи той повиква един от монасите и му заръчва да прибере дарението на сигурно място в съкровищницата на манастира.
Запиши си, че печелиш по 2 точки престиж пред абата за всеки 100 пиастри. После премини на 228.
79
По тия несигурни места всеки бързащ човек се възприема най-напред като знак за опасност. Особено след снощното ти премеждие. Вдигаш длан пред очите си и опитваш да различиш нещо, но конникът все още е прекалено далече. Родриго се приближава до теб и също напряга поглед, после махва с ръка.
— Не вярвам да е нещо сериозно, Диего. Ако искаш, чакай го, но аз си тръгвам към Рохалор. И тебе съветвам да сториш същото. Сега си граф на Арманилия и в замъка сигурно те чака доста работа…
Ако послушаш съвета му, мини на 33.
Ако го оставиш да си върви и изчакаш на кръстопътя, прехвърли се на 95.
А ако настоиш и Родриго да остане, продължи на 131.
80
За момент абатът се колебае, после решително тръсва глава.
— Ще бъда откровен с вас, графе. Тази вечер ми направихте сравнително добро впечатление, но същевременно усетих колко различно гледаме на нещата. Знам, вината отчасти е и моя — греховната човешка природа често ме тласка към прибързаност и горделивост. Ала така или иначе дори и най-дребните противоречия между нас биха породили в душата ми дълбока тревога. А те като че не са толкова дребни… Впрочем, от все сърце се моля на Бога близките дни да покажат, че съм се лъгал. Защото в днешните тежки времена светската власт и църквата трябва на всяка цена да обединят усилията си в борбата срещу неверниците. Но нека да седнем, разговорът ни няма да е съвсем кратък.
Мини на 132.
81
Вечерта заспиваш късно, а вероятно и умората от предния ден си е казала думата. Каквато и да е причината, на сутринта се събуждаш доста късно. След вчерашните събития Естебан не желае да те пусне извън замъка без охрана и това те забавя още повече. С две думи — закъсняваш непростимо и докато наближаваш манастира, тревожно се питаш дали погребението вече не е свършило.