Принцът пират

Откритото, непринудено държане на Инголф и изисканата му външност разсеяха всички подозрения, които се бяха зародили у Едмунд.

— Предположих, че сте моряци — рече Инголф усмихнат, — защото обикновени любители не биха могли да управляват тъй добре яхта. Не ми се вярва все пак синовете на херцог Норланд да се впускат в далечни плавания…

— Грешите, капитане, ние с брат ми сме на служба във френската военна флота и сега сме в отпуск с правото да се върнем, когато пожелаем.

— Вие очевидно имате протекция, тъй като подобни отпуски, поне в шведската флота, се дават само на висшите чинове.

Младите моряци не отговориха, само се усмихнаха.

— И тъй, приемате ли нашата покана? — попита Едмунд.

Инголф не беше господар на времето си. Той и Надод имаха таен план, с който скоро ще запознаем читателя. Беше на път да отговори, че с голямо съжаление ще трябва да отклони поканата, когато към него почти тичешком се втурна Алтенс и доложи, че трябва спешно да говори с капитана насаме.

— Извинете ме, господа — обърна се Инголф към събеседниците си, но нали разбирате, службата не чака.

Младите хора се поклониха и капитанът тръгна с Алтенс към каютата си.

— Какво има? — попита той, щом като затвори след себе си вратата.

— Важна новина, капитане — започна Алтенс. — На югозапад се показа ескадра от шест военни кораба. Лично ги видях. Навярно търсят нас.

— Защо пък непременно нас?

— А какво ще прави цяла ескадра в Ледовития океан?

— Вярно.

— Дори и да не са по следите ни, сега могат да ни видят и да се втурнат след нас.

— Възможно е вече да са ни видели.

— Не са, защото щяха да са обърнати към нас, а те си продължават в същото направление.

— Накъде отиват?

— На запад.

— Ще рече, че се отдалечават от нас.

— Да, все още не ни виждат, но няма да мине и час и ще ни забележат.

— Е, и?

— Ще ни хванат като лисица в капан. Но ако ние… Впрочем аз ли да ви уча, капитане?…

— Говори, говори, не бой се.

— Ако не излезем веднага в морето и не използваме бързия ход на „Ралф“…

— То се знае, че „Ралф“ е превъзходен…

— Няма равен на себе си.

— Така е, но ще прибягна до това в краен случай, иначе всичките ни планове ще рухнат. Освен това бягството ни ще разкрие на нашите спасители какви сме, а не бих искал да го допускам поне в тази минута… Имам по-добро решение — продължи Инголф, след като помисли малко. — Познат ли ти е Розолфският фиорд?

— Плавал съм там в детството си, когато се учех на един малък кораб. Два пъти в годината карахме в замъка разни стоки.

— В кой замък?

— Не знам. Капитанът винаги казваше „замъка“, но името му така и не чух.

— Мислиш ли, че „Ралф“ ще бъде в безопасност там?

— И още как! Кораб с дълбоко газене не би могъл да влезе в пристанището поради малката дълбочина на канала, но „Ралф“ гази плитко. Само че входът във фиорда не е свободен, той е частна собственост на херцог Норланд.