Децата на новото време (Кристалните деца, Децата индиго, Звездните деца, Ангелите на земята)

Вместо да се радваме на тяхната различност, ние им даваме лекарства, с които да лекуваме депресията и хиперактивността им — да повишаваме настроението им и да ги успокояваме. Когато им се дават медикаменти, децата стават по-тихи и кротки и като че ли вниманието им се задържа повече, но всичко това ги потиска емоционално, духовно и еволюционно. Сякаш обществото е решило, че всяко от тези деца е влак беглец и единственият начин да бъде контролиран е на линията да се издигне тухлена стена под формата на медикаменти. Когато в крайна сметка се забие в стената, влакът се разрушава — също като децата, на които се дават хапчета, за да се държат съобразно старите обществени порядки. Подобни медикаменти най-често затварят вратите към по-висшето съзнание и вместо вълнение от живота, малчуганът започва да усеща апатия. Когато са на лекарства, тези деца се нуждаят от по-малко внимание — защото са по-кротки и лесни за гледане, — но решен ли е изобщо проблемът?

Някой е успял да постави ситуацията „под контрол“. Контролът — старият образец, при който един или повече хора трябва постоянно да управляват. Факт е, че контролът не е нищо повече от схващане на егото, което няма нищо общо с истината. Според идеята за контрола някой е отделно нещо от цялото и е поел задължението да налага своите преживявания и възприятия на друг човек или други хора. Когато някой твърди, че контролира, това се отнася единствено за него самия. Онова, което контролиращият желае, според неговите разбирания, не е задължително доброто на всички замесени. Контролът е власт, но само в ума на човека, който го упражнява.