Град от кости

Посрещна ги мъж по дънки и шарена риза.

— Аз съм Бил — каза той. — Май сте изкарали два доста тягостни дни, а?

— Ами! Нищо особено — каза Едгар иронично.

Голихър кимна разбиращо. Беше петдесетинагодишен, с тъмна коса и очи и очевидно добродушен характер. Подкани ги с жест да се приближат до масата за аутопсии в средата на стаята. Костите, събрани под акациите, бяха подредени върху неръждаемата й повърхност.

— Сега да ви разкажа какво сме направили тук — каза Голихър. — Докато екипът на огледа все още събираше доказателства, аз изследвах намереното, занимавах се с радиографската работа и общо взето се опитвам да събера частите на пъзела.

Бош застана до масата. Костите бяха подредени по очертанията на скелет. Веднага се забелязваше липсата на тези на лявата ръка и крак, както и на долната челюст. Предполагаше се, че те са изровени от животни и разпръснати далеч от зоната на огледа.

Всички кости бяха номерирани — по-големите със залепени на тях означения, по-малките — със закрепени с връвчици етикети. Означенията на костите бяха направени в съответствие с тези, дадени им от Кол според мястото на намирането им.

— Костите могат да ни кажат много за начина на живот и за смъртта на даден човек — започна Голихър. — Костите не лъжат и в случаи на измъчване на деца. Те са най-важното ни доказателство.

Бош го погледна и видя, че очите му всъщност са сини, но хлътнали и като че ли преизпълнени с напрежение. Погледът му преминаваше през Бош, директно насочен към масата. След секунда Голихър се откъсна от унеса си.

— Доста научихме от намереното — продължи антропологът. — Трябва да ви кажа, че съм консултирал многократно, но този случай ме извади от равновесие. Докато ги разглеждах, си водех бележки и чак когато погледнах какво пиша, видях, че е размазано. Плакал съм. И дори не съм го забелязал.

Той погледна наредените кости с нежност и състрадание. Ясно беше, че пред очите му е детето, на когото те някога са принадлежали.

— Зъл човек е замесен, момчета. Ужасно зъл.

— Дайте ни тогава каквото имате и ни оставете и ние да си свършим работата — малко пресипнало каза Бош. Голихър посегна към близката лавица за бележника си.

— Да започнем с най-основното — каза той. — Може някои неща вече да са ви ясни, но аз искам да ви изложа всичките си заключения, ако не възразявате.

— Не възразяваме — отвърна Бош.

— Значи останките са на млад индивид от мъжки пол от европеидната раса. Приблизителна възраст — десет години. Въпреки крехката си възраст детето е било жертва на продължително и жестоко измъчване. Жертвите на хронично физическо малтретиране често страдат от така нареченото нарушаване на растежа, което затруднява точното определяне на възрастта. В такива случаи имаме скелети, които съответстват на човек с по-малка възраст от тази на жертвата. Искам да кажа, че момчето изглежда десетгодишно, но вероятно е било на дванайсет или тринайсет.