Среща през времето

Момичето отстрани изпищя, но младежът не разбра защо. След това подът се удари в лицето му. Той остана да лежи безмълвен, а Млада изтегли оръжието. Бликна кръв.

— Много добър воин си, но воини талантливи — колкото щеш. Ти си ценен по един много по-специален начин, но не можеш да го разбереш. Всичко можеше да свърши по-различно. Имаше начин да дойдеш с мен. Разбира се не в този свой образ.

Млада измърмори някакви думи и пред нея се появи огромна, дебела книга с мътна чуплива подвързия. Тя отвори определена страница. Започна да чете и чертае, а камъкът усили шептенето си.

Дилиън извъртя глава към сестра си, която плачеше, седнала на трона и се опитваше да се освободи. При това негово движение кръвта бликна по-силно. На него му стана студено, но не го болеше. Стори му се, че забравя да си поеме въздух.

Той събра последните си сили и протегна ръка към сестра си, а сините й очи го пронизаха с дълбочината си.

— Подай ми ръка, Дилиън — шепнеше в този момент царкиня Млада, надвесена над умиращия воин.

След това времето сякаш се обърка и хода му се ускори.

— Не! — изкрещя Лазара и скочи, сграбчила меча на брат си. Оковите се стопиха и тя се хвърли напред.

Млада вдигна очи изумена. Реагира светкавично и хвърли няколко магически мрежи, но те не достигнаха до Лазара, стопени от мощното й излъчване.

Другото беше неизбежно.

Със силен вик Лазара вложи цялата си душа и физическа сила, и стовари меча върху жужащия къс кристал. Той се пукна и се счупи като стъклено топче.

Изви буря. Тя дойде от онова тъмно и мъртво прозорче, което гледаше към непредсказуемото. Навън. Към Границата. Ураганът обви тялото на демона и го засмука.