Той идваше с дъжда

Сержант Хун поглади сивите си мустаци с доволна усмивка.

— Това момиче и нейният млад приятел наистина имаха голям късмет, че именно вие разследвахте случая, господарю. Всички улики бяха насочени срещу Уан и той щеше да бъде осъден и обезглавен, защото момичето е глухонямо, а и Уан не е от най-приказливите.

Съдията кимна. Облегна се назад в креслото си и каза с лека усмивка:

— Това ме навежда на мисълта за главната поука, която извлякох от този случай, Хун. Много лична и много важна поука. Трябва да ти призная, че рано сутринта се чувствах доста потиснат и за момент наистина се усъмних дали в края на краищата попрището на съдия е подходящо за мен. Бил съм глупак. Това е много важна и прекрасна работа, Хун. Дори и само заради това, че ни дава възможност да говорим вместо онези, които не могат.