Черният дом
- Автор: Кинг Стивен Эдвин, Страуб Питер
- Серия: Талисманът #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Весела Еленкова
- Жанр: Ужасы
Электронная книга - «Черният дом». Краткое содержание книги:
Роу и речния бряг преди началото на порядъчния квартал. Занемареният хотел „Нелсън“, неугледната кръчма, магазинът за обувки и другите сгради, чиито стени реката е белязала с напречна ивица, сякаш начертана с пастел, притежават същия зловещ, призрачен, недействителен облик като Черния дом.
Сега е моментът да отбележим — и оттук нататък не бива нито за миг да забравяме — че странното усещане за недействителност и безредие е характерно за границите. То се поражда на всяка граница между две територии независимо от значимостта на самата гранична линия. Пограничните области се различават от останалите — те са погранични.
Да кажем, че за пръв път прекосявате провинциална местност в окръг Устър Каунти в родния ви щат на път към новия дом на ваш приятел, който след неотдавнашния си развод внезапно е обзет от хрумването (което според вас е твърде неразумно) да се пресели в малък град в съседния окръг Орлост Каунти. На дясната седалка върху кошницата, съдържаща две бутилки първокачествено бордо и какви ли не лакомства, сте разгънали пътна карта на местността, през която пътувате. Не знаете точно къде отивате, но се движите в правилна посока и все още не закъснявате.
Пейзажът постепенно се променя. Пътят рязко заобикаля брега на канал, който не е означен на вашата карта, и започва да описва безбройни необясними завои; крайпътните дървета са приведени към земята, тук-там под преплетените клони се гушат грозни къщурки, коя от коя по-занемарена. От пролуката в един плет изскача трикрако куче и с яростен лай се хвърля към колата ви. От разнебитена веранда ви наблюдава старче с малка сламена шапка, загърнато с нещо подобно на саван. През Две къщи момиченце с мърлява рокличка от розов тюл и станиолена корона размахва над купчина тлеещи автомобилни гуми блещукаща пръчица, украсена със звезда. На следващия завой изниква грамадна табела с тривиален надпис: „ДОБРЕ ДОШЛИ В ОРЛОСТ КАУНТИ“. Скоро дърветата възвръщат нормалния си вид и пътят се изправя. Отдъхвате си след обзелата ви тревога, която осъзнавате едва когато ви напуска; натискате педала на газта и се устремявате към дома на изпадналия в нужда приятел.
В пограничните райони цари безредие и всеобща деформация. Там пускат корени и избуяват гротескното, непредвидимото и престъпното. Най-характерната им черта е техният упадък. И макар да се намираме сред чудни природни красоти, току-що преминахме над една естествена граница, обозначена от могъщата река и нейните притоци, от глетчерни морени, отвесни варовикови скали и скрити, невидими като Черния дом долини, които човек забелязва едва когато се озове близо до тях.
Срещали ли сте на безлюдна улица разгневено старче с опърпани дрехи, което бута празна пазарска количка и държи гръмка реч за „проклетите крадци“? Обикновено е с бейзболна шапка или пък с тъмни очила със счупено стъкло.
Случвало ли ви се е разтреперани от страх да се скриете в някой вход, откъдето да наблюдавате как мъж с военна униформа и с мълниеобразен белег на лицето разгонва тълпа пияни зяпачи и се натъква на трупа на момче с размазана глава, проснато на земята с ръце, разперени като криле, а джобовете му са претършувани? Виждали ли сте как обезобразеното лице на мъжа пребледнява от гняв и жалост?
Това са типичните признаци за упадък.
В покрайнините на Френч Ландинг е скрит още един подобен признак, който не можем да пропуснем, макар гледката да е ужасяваща и сърцераздирателна. Така ще засвидетелстваме своята почит, доколкото ни позволяват възможностите; той пък ще ни се отплати щедро чрез тайната, която ще разкрие пред смаяния ни поглед.
Отново се издигаме във въздуха — разперваме криле, така да се каже — и Френч Ландинг се разстила под нас като топографска карта. Утринното слънце грее по-ярко над зелените полета, разграфени на правоъгълни селскостопански блокове, лъчите му се отразяват в гръмоотводите по покривите на хамбарите. Шосетата сред полето са пусти. Към града се движат само няколко коли, чиито покриви блестят като разтопен метал. Породисти крави побутват с муцуни портите на пасищата, готови послушно да бъдат вкарани в краварника за сутрешната среща с апарата за доене.