Айвънхоу [bg]

— Права ти е науката, приятелю Уомба, както и да е влязла в тиквата ти.

— Мога и още да ти кажа — продължи Уомба със същия тон. — Ето например градският съветник Волът си пази саксонското название, докато е под грижите на крепостници и роби като тебе, но става „говеждо“, смел и галантен французин, когато достигне до достопочтените челюсти, които са отредени да го изядат. Господин Теле по същия начин става Mansieur de Veau42; той е саксонец, докато се нуждае от грижи, а приема норманско име, когато доставя наслада на трапезата.

— Кълна се в свети Дънстън — отвърна Гърт, — ти говориш тъжни истини. Малко ни е останало освен въздуха, който дишаме, па и него, изглежда, са ни оставили след много колебания, и то само за да можем да вършим всичко, което ни трупат на гърба. Най-хубавата и тлъста храна е за техните трапези; най-хубавите жени — за техните легла; най-добрите ни и храбри синове стават войници на чуждите господари и оставят костите си да се белеят по далечни земи. Тук остават малцина, които имат желание или сила да защитят злочестия саксонец. Бог да благослови нашия господар Седрик — мъжки се труди той да попълни тази празнина. Но Реджиналд Фрон де Бьоф скоро сам ще дойде тук и ще видим каква полза ще има Седрик от всичките си старания. Хей, хей! — провикна се той по-високо. — Ха така, ха така, браво, Фангз. Прибрал си ги всичките и хубавичко си ги повел. Юнак!

— Гърт — рече шутът, — знам, че ме смяташ за глупак, иначе не би бил така непредпазлив да си развържеш пред мен езика. Една дума да кажа пред Реджиналд Фрон де Бьоф или пред Филип де Малвоазен, че си говорил предателски против норманите, и край на свинарството ти — ще се залюшкаш на някое от тези дървета за назидание на всички злоезичници против достойните.