Панчатантра (Древноиндийското петокнижие)
- Автор:
- Язык: болгарский
- Переводчик: Йордан Милев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Панчатантра (Древноиндийското петокнижие)». Краткое содержание книги:
И ето на пътя Девашарман срещнал някакъв тъкач, който отивал заедно с жена си в съседния град да сръбнат алкохолно питие. Тогава монахът казал:
„Хей, скъпи! Аз се приближих до теб като гост, доведен от залязващото слънце. Тук в селото не познавам никого. Изпълни закона за гостоприемството! Защото е казано:
Щом привечер пристигне гост,
не му подавай хладна длан. Гостоприемният човек
ще бъде утре гост желан.
А също така:
С дъх на трева, вода и оран
и с цвят на дружелюбна реч да бъде пълна всяка къща,
где злото не размахва меч.“
И като чул това, тъкачът казал на жена си: „Мила, върни се в къщи заедно с госта. Почети го с измиване на нозете, дай му храна, легло, направи му и други услуги и остани в къщи. Аз ще ти донеса много вино и месо.“ Казал така и продължил по-нататък.
А неговата развратна жена повела Девашарман към къщи, с усмивка и мисли за Девадата. Нали добре е казано:
Нощ безлунна, мрачно време, глуха градска тишина. мъж, изчезнал като бреме — радват блудната жена.
Мъж добър, легло прекрасно, дом, направен с вещина, колкото трева не струват за развратната жена.
А също така:
Ни мълвата, ни децата, нито плашене с юмрук — могат да възпрат жената, вече влюбена във друг.
Като влезли в къщи, тя посочила на Девашарман счупения креват и казала: „Е, блажени! Остани в нашия дом, а през това време аз ще отскоча до една моя приятелка и след това ще дойда.“ Казала така, накичила се с украшения и тръгнала към Девадата, но се срещнала лице с лице със съпруга си. Той крепял в ръцете си съд с вино и бил толкова пиян, че едва се държал на краката; косата му била разрошена и се препъвал на всяка крачка. Щом видяла мъжа си, тя побързала да се върне назад, влязла в къщи, свалила украшенията и приела предишния си вид. А тъкачът, чул от по-рано лоши думи за своята жена, видял, че бяга и блести от украшения, влязъл в дома си с разтревожено сърце и обхванат от гняв, казал:
„Ей, негоднице! Развратнице! Къде беше тръгнала?“ Тя отговорила: „Никъде не съм излизала, след като се разделихме. Защо, замаян от алкохола, говориш безсмислици? Вярно е казано:
Много глупости говори, пада сред калта немил — ето образа на този, който пак се е напил.“
А той, като чул тези оскърбителни думи и забелязал, че тя е успяла да се преоблече, казал: „Развратнице, отдавна слушам за теб лоши думи. Днес сам се уверих в твоята виновност и ще те накажа както трябва.“ Набил я с пръчка, завързал я със здраво въже за колоната и заспал, изтощен от алкохола.
През това време нейната приятелка, жената на бръснаря, видяла, че тъкачът спи, влязла и казала:
„Скъпа, Девадата те чака на уговореното място. Върви по-бързо.“ Онази отговорила: „Виж в какво състояние съм. Как да отида? Иди и предай на любимия моите думи: «Как да се срещнем сега с теб?» Жената на бръснаря казала: «Скъпа, не говори така! Неверните жени знаят как да постъпят. Нали е казано:
Тоз, който няма капка страх и не разчита на успех, като камила който крачи — е винаги благословен.
А също така:
Недоверчивост ни залива, от злост препълнен е света. И само тази е щастлива, която люби в младостта.
И още:
Любовникът да бъде мухльо, да е последния глупак — развратницата не мъжа си, а него ще обича пак.»
И жената на тъкача казала: «Ако е така, кажи, как да отида, като съм вързана със здраво въже? При това край мен спи моят негоден мъж.» Жената на бръснаря отговорила: «Скъпа, той е изтощен от алкохола и няма да се събуди, докато не го докоснат лъчите на слънцето. Затова аз ще те освободя и сама ще заема твоето място. А ти постой при Девадата и се върни по-скоро.» След известно време, когато всичко било изпълнено, тъкачът, чийто гняв попреминал, се надигнал и казал на жена си: «Ей, ей, безсрамницо! Ако от днес престанеш да излизаш от дома и да ме оскърбяваш, ще те отвържа.» А жената на бръснаря се уплашила да не я издаде гласът й и нищо не отговорила. Той повторил думите си, но не чул отговор, ядосал се, отрязал носа й с остър нож и казал: «Остани сега без нос, развратнице. Повече няма да ти угаждам.» И отново заспал. А Девашарман, с изтънял врат след загубата на парите, не го хващал сън и видял всички тези женски хитрини.
В същото време жената на тъкача, като вкусила до насита с Девадата радостта от любовното наслаждение, се върнала в къщи и попитала жената на бръснаря: «Хей! При теб всичко ли е в ред? Не се ли събуди този злодей, докато ме нямаше?» Жената на бръснаря отговорила: «При мен всичко е в ред, ако не се смята носът. По-скоро ме отвържи, докато не се е събудил, да се прибера в къщи, иначе ще ме накаже още по-лошо: ще ми отреже ушите или ще направи кой знае какво.»