Екипажът на „Пандора“
- Автор: Майн Рид Томас
- Язык: болгарский
- Переводчик: Димитър Подвързачов
- Жанр: Другие приключения
Электронная книга - «Екипажът на „Пандора“». Краткое содержание книги:
— Да живее „Катамаран“! — извикаха в един глас Уилям и Лали.
На следния ден, привечер, бе постлан подът. Снежко, който вярваше, че няма да могат да се доберат до земя, малко се грижеше за усъвършенствуването на сала. Но морякът бе на друго мнение. Той настоя-ваше, че салът се намира в центъра на пасатните ветрове, които ще го подгонят към брега на Южна Америка. А платното ще ускори плаването и по-бързо ще ги отърве от бедата. Затова, според мнението на Бен, бе необходимо да се направи и платно.
За щастие, материал не липсваше. Намериха контрабизан с всичките му принадлежности. Като издигнаха вместо мачта голям прът, а до него по-малък, постигнаха желаното. Морякът, комуто негърът и Уилям помагаха усърдно, веднага се залови за работа и на третия ден мачтата вече се издигаше между носа и кормилото с всички принадлежности и готово платно.
Откакто се бяха срещнали корабокрушенците, затишието продължаваше, гладкият като огледало океан отразяваше странния образ на „Катамаран“ с шестте бурета наоколо, сякаш малки кули. Но „екипажът“ не се отдаде на бездействие. Въоръжени с веслата, моряците ловяха предметите, които плаваха в радиус до четвърт миля. Между другото, Бен успя да улови собствения си сандък с дрехи, който бе пазил много грижливо на „Пандора“.
На четвъртия ден вечерта Уилям застана на колене и прочете гласно „Отче наш“, помоли Бога да даде вятър, който да ги отнесе на запад.
Молбата бе чута. На другия ден океанът се покри със ситни бръчки, яви се лек вятър, платното се наду и „Катамаран“ се отдалечи от тъжното място, дето бе погинал корабът с робите.
— Отиваме на запад! — извика радостно Бен, загледан към изпълненото с вятър платно.
— На запад! На запад! — повториха Снежко и Уилям, а прекрасните очи на Лали светнаха обнадеждени. Свежият вятър лодкаря бързо сала в желаната посока. Надуваше платното така силно, че шкотите се изпъваха като струни.
Онази част на „Катамаран“, която Бен наричаше брак, бе насочена към изток. За да не се обърне салът, решиха да направят нещо като кормило. То се състоеше от широко весло, от „Пандора“, положено на височина с помощта на буре. По такъв начин „Катамаран“ можеше да се насочва към коя да е точка на компаса и да се държи право по вятъра. От самосебеси се разбира, че някой трябваше да стои постоянно при „колелото“ — както се изразяваше на шега Бен. Той пръв зае това място. Снежко и Уилям трябваше да го сменят поред.
Повече от час „Катамаран“ благополучно бързаше напред „към целта“. Нищо не нарушаваше спокойствието на екипажа му. „Капитанът“ Бен Брас оправяше кърмата с веслото, негърът подреждаше хранителните припаси, а Уилям и Лали стояха на носа до празно буре.
Те нямаше какво да правят в момента и си приказваха за добрите покровители, които им бе пратил добрият случай. Момчето и момичето не се бяха опознали допреди неочакваната среша, понеже рядко се бяха виждали на палубата на „Пандора“. Малката португалка заемаше каюта, до която юнгата не бе доближавал, тъй като се бе страхувал от капитана и от офицерите.
Но макар че Уилям никога не бе разговарял с малката пътница, чертите на милото и лице се бяха запечатали дълбоко в паметта му и неговото сърце бе удряло винаги странно, когато я бе забелязвал отдалеко. Сега, седнал до нея, Уилям и се любуваше и се опиваше от всяка нейна дума.
VII
Минаха две часа откакто „Катамаран“ плаваше с платно. Негърът, след като сложи в ред запасите от храна, отиде при Бен и му предложи да го смени при кормилото.
Морякът се съгласи с готовност и отвори сандъка, който стоеше в центъра на сала, за да прегледа съдържанието му.
Уилям и Лали гледаха към хоризонта. Тя знаеше само няколко думи на английски и ги произнасяше така, че не можеше нищо да и се разбере. За щастие, Уилям говореше малко португалски, беше се научил от моряците на „Пандора“. Благодарение на това, а също и на мимиките и жестовете, те можеха да се обясняват.
Когато Снежко пое кормилото, те разглеждаха странна риба, която плуваше на няколко разтега от тях. Принадлежеше към най-отвратителните обитатели на океана и затова привлече погледите им. Необикновено грозна, истинско чудовище, голямо колкото човек туловището постепенно изтъняваше към опашката и бе снабдено с двоен ред плавници. В противоположност на другите риби, шията й беше по-тънка от главата и плещите, което й придаваше странна прилика с човека. Главата на животното бе повече от отвратителна. Черепът, със странни издатини от двете страни, приличаше на чук, при което шията представляваше дръжката на чука. В краищата на страничните изпъкналости светеха страшно две жълти очи. Устата, прорязана много ниско, почти на гърдите, от време на време се отваряше като черна пропаст. Бе снабдена с четири реда остри гъсти зъби, с които тя можеше да сдъвче и най-корави предмети.