Митични представи
- Автор: Асприн Роберт Линн
- Серия: Митични приключения #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Кънчо Кожухаров
- Жанр: Юмористическая фантастика
Электронная книга - «Митични представи». Краткое содержание книги:
— Генералът — обявих твърдо.
— Грешка! Искаш канцлера.
— Ами, канцлера! — възкликнах аз, като избълвах думите по-високо, отколкото възнамерявах. — Ти видя ли колко е голяма брадвата, която носи генералът?
— Ъхъ. А ти чу ли какво се случи с оня образ, дето го прослушаха, преди да дойде редът на стария Червен плащ?
Затворих очи и удържах първата си остра забележка.
— Сър — започнах предпазливо, — помниш ли кой съм аз? Аз съм Скийв. Същият, който не може да чува шепот от цяла миля разстояние.
Както обикновено, демонът не обърна внимание на моя сарказъм.
— Споменатият чешит дори не получи шанс да си покаже номера — уведоми ме той. — Канцлерът хвърли едно око на тълпата, дето онзи водеше със себе си, и го попита от колко души му е свитата. „От осем“, рече кандидатът за слава. „Прекалено много са!“, заяви началството и бедния глупак го освободиха незабавно.
— Е, и? — погледнах го право в очите.
— Е, и! Човекът, който следи връзките на кесията, е тъкмо канцлерът. И още по-важното в случая: той има повече влияние от генерала. Я виж тези тъпи стени. Мислиш ли, че един военен щеше да ги остави полузавършени, ако разполага с последната дума? Някой е решил, че за изграждането им са похарчени извънредно много пари, и проектът е бил отменен или отсрочен. Обзалагам се, че този някой е бил господин канцлерът.
— Може би са им свършили камъните — предположих аз.
— Стига бре, момче. От туй, което наблюдавахме, откак пресякохме границата, основната реколта на това кралство са камъните.
— Обаче генералът…
Докато говорех, отново хвърлих поглед към военачалника. За моя изненада и силен неуют той се бе втренчил право в мен. Не беше дружелюбно втренчване.
Поколебах се за момент, надявайки се, че греша. Уви, не грешах. Взорът на генерала не се отмести, а и изражението му не се смекчи. Ако изобщо имаше някаква промяна, то стана още по-грозно.
— Аахз — просъсках безнадеждно, неспособен да откъсна очите си от суровия едър войн.
Сега крал Родрик и канцлерът също ме зяпнаха, тъй като генералското любопитство бе привлякло вниманието им.
— Ех, младок! — простена Аахз току до ухото ми. — Смятах, че съм ти казал да направиш нещо с тази пика!
Пиката! Съвсем я бях забравил!
Отлепих очи от кръвнишкия поглед на командира и се озърнах зад себе си колкото мога по-небрежно.
Батъркъп и Глийп все още търпеливо стояха зад нас, а над тях кротко се рееше оръжието на стража. Мисля, че донякъде се забелязваше.
— Хей, ти!
Обърнах се към павилиона, откъдето идваше крясъкът. Генералът беше прекрачил напред и бе насочил масивния си пръст към мен.
— Да, ти! — ревна гороломно той, когато погледите ни пак се срещнаха. — Откъде взе тая пика? Тя принадлежи на стражите на двореца.
— Момче, струва ми се, че ей сега ще е и твоето събеседване — промърмори демонът. — Покажи какво можеш и ги просни бездиханни.
— Ама… — запротестирах аз.
— Това е по-добре, отколкото да стоим на опашка!
С тези думи Аахз направи една дълга мързелива крачка назад. Ефектът беше същият, сякаш моя милост отиде напред — нещо, което определено не бях сторил. Но тъй като вниманието на целия двор изведнъж се бе съсредоточило върху ми, нямах друг избор, освен да предприема решителната стъпка.
ГЛАВА ШЕСТА:
Ей това е забавление!