Зона 51: Екскалибур
- Автор: Мейер Боб
- Серия: area 51 #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлиян Стойнов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Зона 51: Екскалибур». Краткое содержание книги:
Някога смятан за мит, легендарният меч на крал Артур се оказва реално съществуващ предмет — най-важната фигура в сложната игра за контрол над съдбините на човечеството. Двете съперничещи си фракции се надпреварват помежду си коя първа ще сложи ръка върху него. Но в играта се появява нов участник — Майк Търкот и неговият елитен отряд се готвят да объркат плановете на пришълците, Търкот знае, че митичното оръжие е ключ за разрешаването на всички загадки и за окончателна победа над аирлианците и техните машини. Но за да го спечели, ще трябва да изкачи най-високата планина на света, да преодолее в суровия период извън подходящия сезон „мъртвата зона“ на Еверест, гробница на много прочути алпинисти.
— Значи легендата е вярна — Граалът дарява с безсмъртие?
— Така трябва да е — съгласи се Дънкан и отново докосна гърдите си, на мястото, където я бе ударил куршумът. — Жива съм — а ти ме видя как умирам.
— Как става това? — попита Търкот.
— Не зная. — Тя поклати глава.
— Не е само безсмъртие — каза Яков. — Виж, че й върна живота.
Търкот помисли малко, после издаде поредица от заповеди.
— Майор Куин, проверете нацистките архиви, които донесохме от Москва, и вижте дали не се споменава нещо за настоящото местонахождение на кораба-майка. Освен това искам да прегледате записите на „Меджик“ в случай, че някъде се описва силовият щит — как действа и има ли начин да преминем през него. Защото ако не успеем, ще бъдем беззащитни срещу Сянката на Аспасия и силите му. Професор Муалама, прегледайте ръкописа на Бъртън и вижте дали не сте пропуснали някъде нещо за Главния страж. Професор Че Лу, мисля, че трябва да се свържете с Лари Кинсейд и да уточните местата, които е отбелязал в бележника си Нейбингър. Може на някое от тях да е скрит корабът-майка. Аз ще се опитам да пратя съобщение на Кели — ако все още има достъп до стража на Великденския остров, тя също би могла да ни помогне. Някакви въпроси?
— А аз какво да правя? — попита Дънкан.
— Първо трябва да разберем какво се е случило с теб — отвърна Търкот. — Какво ти е направил Граалът.
Той огледа залата. Всички членове на групата му бяха специалисти, познаващи добре аирлианците и начина им на действие, ала същевременно той изпитваше сериозни съмнения относно тяхната лоялност: руснакът Яков бе застрелял Дънкан, Че Лу се бе появила край гробницата по странно съвпадение с останалите събития, Муалама бе скрил от тях, че е Наблюдател, и отпускаше информацията на порции. И не на последно място Лиза Дънкан — какво се бе случило с нея?
Куин свали слушалките си и каза:
— С асансьора идва лекар, за да я прегледа. — Гледаше Търкот в очите. После неочаквано стана, заобиколи масата, спря пред Дънкан и й даде знак с ръка да се изправи.
Търкот понечи да възрази, но майорът опря длан на гърдите му.
— В този момент лекарят ще ни каже повече от всеки друг. Нека я прегледа.
Търкот бе толкова изненадан от действията на Куин, че му позволи да изпрати Дънкан до вратата, където я очакваше мъж с бяла престилка. После Куин се обърна и затвори вратата.
— Какво, по дяволите… — почна Търкот, но Куин вдигна папката, която му бяха донесли, и я хвърли пред него.
— Не зная коя е тази жена — рече той, — но лице на име Лиза Дънкан не съществува. Накарах Управлението да я провери. Всичко в досието й е измислица.
МИНАЛОТО
3.
Гластънбъри Тор, Англия
529 г.сл.Хр.
Заобиколена от вода, Гластънбърската канара стърчеше на петстотин стъпки над околната местност, а на върха й имаше полуразрушен каменен манастир. Това беше свещено място, което малцина дръзваха да посещават, ала в тази мъглива утрин малка лодка със самотен гребец пресичаше бавно гладката повърхност на езерото. Много легенди се разказваха за тази местност, говореше се дори, че някога тук бил Авалон — дом на странен народ с още по-странни способности. Тези, които живееха в околностите, не смееха да стъпват на острова.
Дъното на лодката задращи по каменистия бряг. Мъжът прибра греблата, завърза лодката за едно приведено дърво и тръгна по пътеката нагоре към хълма. Вървеше с прегърбени рамене и подгънати колене, като че ли носеше голяма тежест, макар да държеше само дълъг жезъл от полирано дърво, на който от време на време се подпираше. Лицето му бе скрито в сянката на спуснатата качулка, но отдолу се подаваше дълга бяла брада.
Когато стигна върха, той спря и огледа порутените стени на манастира. После вдигна поглед към равнината отвъд езерото. Нищо не помръдваше под ниските облаци. Сякаш някой бе изтребил както човеците, така и зверовете в околностите. Студен повей на вятъра накара човека да се загърне в наметалото. Още от времето на великата битка на Камлан — решителното сражение между Артур и Мордред, тази земя изглеждаше безлюдна и негостоприемна.
Той приближи манастира и прекрачи прага. Покривът се бе срутил и между прогнилите греди надзърташе сивото небе. Мъжът пъхна сбръчканата си ръка в пазвата си и извади медальон, върху който бе гравирано око. Постави го пред малкия олтар, на който имаше вдлъбнатина с подобни размери. Подържа там медальона, после го вдигна и го прибра.
Докато чакаше, мъжът потърка зиморничаво ръце. Извърна се, когато една от вратите в стената се отмести. В помещението пристъпи друга загърната в кафяво наметало фигура. Влезлият също носеше качулка: когато я вдигна, се видя покрито с бръчки лице и посребрели коси. Новодошлият се облещи, като разпозна мъжа при олтара.