Принц на кръвта
- Автор: Фейст Раймонд
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Принц на кръвта». Краткое содержание книги:
Двамата младежи поседяха още малко смълчани, загледани към залива. Следобедното слънце грееше жарко, но откъм Горчиво море вееше прохладен бриз. Из залива като малки точици щъкаха лодки, баржи превозваха товари и хора от един пристан към друг, големи платноходи стояха на котва. Още по-далече се виждаха белите петънца на пристигащите кораби — на търговци от Далечния бряг и Кралството на Квег, от Свободните градове на Ябон и от империята на Велики Кеш.
Лицето на Боррик се отпусна и той се усмихна широко.
— Кеш!
Ерланд се засмя.
— Да! Към самото сърце на Велики… Кеш!
И двамата се засмяха възбудено при мисълта за нови градове и непознати хора, за чакащото ги пътешествие към екзотичната и тайнствена страна. И морският вятър сякаш отвя думите на баща им.
Някои нрави и институции се задържат с векове, други отмират бързо. Някои се настаняват тихо в хорския бит, други идват с фанфари. Преди години се бе смятало за общоприето да се отпуска следобедът на шестия ден от седмицата на чираците и всякаква друга прислуга за лични нужди. Сега бе станало практика да се затварят дюкяните и да се прекратява всякаква работа в шестък по обед, докато седмъкът се смяташе за ден на отдих и размисъл.
Но през последните десетина-петнайсет години се бе появила и една нова „традиция“, за която още от първия шестък след зимното равноденствие започваха усилно да се готвят момчета и младежи, чираци и слуги, прости граждани, както и благородници. Защото от празника на Първото топене на снега, в продължение на цели шест седмици на възбуда и буйни емоции, често въпреки немилостивото време, траеше сезонът на футбола.
Наричана някога „буребол“, тази игра се играеше от незапомнени времена от момчетата, ритащи парцалената топка, за да я вкарат в обърнато буре. Преди двадесетина години Арута бе поръчал на тогавашния церемониалмайстор да изготви за играта стандартна система от правила, по-скоро заради сигурността на младите скуайъри и чираци, защото тогава играта беше изключително груба. В последно време играта се беше утвърдила в хорските умове — дойдеше ли пролетта, връщаше се и „ритнитопката“ или футболът.
На всички равнища, от голите полета та чак до Градската лига с отборите, подкрепяни от занаятчийски гилдии, търговски съюзи или богати благородници, умиращи от желание да се изявят като нейни щедри покровители, можеха да се видят тичащи насам-натам играчи, които се мъчеха да изритат топката в една голяма изпъната мрежа.
Тълпата зарева одобрително, щом най-пъргавият от Сините се отскубна от камарата играчи и бързо поведе топката към оголената „врата“. Пазачът на мрежата, или „вратарят“ на Червените, се приведе, готов за скок. С хитър финт Синият го принуди да се отнесе малко надясно и я изстреля покрай него. Червеният вратар клюмна, а играчите на Сините се скупчиха върху щастливия си съотборник.
— Ами че той трябваше да го предвиди! — възмути се Локлир. — Беше толкова явно!
Джеймс се засмя.
— Защо не слезеш долу да поиграеш вместо него?
Боррик и Ерланд също се разсмяха.
— Вярно, чичо Локлир. Толкова пъти сме слушали как двамата с чичо Джими сте я измислили тази игра.
Локлир поклати глава.
— Едно време изобщо не беше така. — Огледа издигнатите преди години от някой предприемчив търговец платформи около игралното поле, които с времето се бяха разширили дотам, че вече можеха да побират до четири хиляди зрители. — Тогава в двата края на игрището имаше по едно буре и никой нямаше право да стои пред него. После дойде тази работа с мрежите, вратарите и всичко останало, дето го измисли баща ви…
Боррик и Ерланд довършиха думите му в хор:
— И вече изобщо не е забавно.
— Точно така си е… — рече Локлир.
— Защото няма кръвопролития — вметна Ерланд.
— Няма счупени ръце! Нито извадени очи! — засмя се Боррик.
— Е, това поне е за добро — промърмори Джими. — Понеже едно време…
Двамата братя отвърнаха с отегчени гримаси. Знаеха какво следва — до болка познатият им разказ как някога Локлир бил цапардосан с конска подкова от някакво чираче, което я скрило в ризата си. Това естествено на свой ред щеше да доведе до ожесточен спор между двамата барони за общата полза от всичките нововъведени правила и кои от тях подобряват качеството на играта и кои само и пречат.
Но това, че Джеймс замълча, накара Боррик да се обърне. Очите на барон Джеймс се бяха приковали не в играта долу, която вече отиваше към края си, а в някакъв мъж в края на реда, на който седеше самият барон, един ред зад двамата принцове. Високият ранг, както и добре премереният подкуп бяха осигурили на синовете на принца на Крондор две от най-добрите седалки за футболния мач, близо до средната линия и точно по средата на наклонените платформи.