Грешникът
- Автор: Герритсен Тесс
- Язык: болгарский
- Переводчик: Красимира Матева
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Грешникът». Краткое содержание книги:
Някъде по средата на двора той внезапно спря и вдигна очи, сякаш усетил, че Мора го наблюдава.
За миг погледите им се срещнаха през стъклото на прозореца. Тя видя слабо, поразително лице, разрошена от вятъра черна коса. И нещо бяло изпод вдигнатата яка на черното му палто.
Свещеник.
Когато мисис Отис бе обявила за предстоящото идване на отец Брофи, д-р Айлс си бе помислила, че става въпрос за възрастен, побелял човек. Но гледащият към нея мъж беше млад, на не повече от трийсет години.
Той продължи с монахинята към сградата и Мора ги изгуби от поглед. Дворът опустя отново, но отъпканият сняг беше свидетелство за всички, които бяха минали по него тази сутрин. Транспортният екип на моргата щеше да пристигне всеки момент с носилката и да увеличи следите.
Тя пое дълбоко въздух; страхуваше се да се върне в студения параклис, към мрачната работа, която тепърва я очакваше. Излезе от стаята и слезе долу, за да чака своите хора.
Три
Джейн Ризоли застана пред умивалника в банята, огледа се в огледалото и това, което видя, не й хареса. Неволно се сравняваше с елегантната д-р Айлс, която изглеждаше неизменно царствено спокойна и контролираща ситуацията; всеки един от черните й косми беше на мястото си, лъскавото червило стоеше ефектно на безупречната й кожа. А образът, който виждаше Джейн в огледалото, не беше нито спокоен, нито безупречен. Косата й беше в невъобразим безпорядък, черните къдрици обграждаха едно бледо и измъчено лице. „Това не съм аз — помисли си тя. — Не познавам жената, която ме гледа отсреща. Кога се превърнах в тази непозната?“
Обзе я поредният позив за повръщане и тя затвори очи, съпротивлявайки му се с такава страст, сякаш от това зависеше животът й. Волята обаче не беше в състояние да предотврати неизбежното. Ризоли притисна длан към устата си и се втурна към най-близката тоалетна, до която успя да стигне тъкмо навреме. Дори след като стомахът й изпразни съдържанието си, тя остана все така надвесена над тоалетната чиния, защото още не смееше да напусне сигурността, която й даваше. И си мислеше: „Трябва да е грип. Моля те, Боже, дано да е грип“.
Когато най-сетне гаденето отмина, тя се почувства толкова изтощена, че седна на тоалетната и се облегна настрани на стената. Мислеше за цялата работа, която я чакаше. За всички интервюта, които трябваше тепърва да даде, за чувството на безсилие, свързано с опитите да извлече някаква полезна информация от тази малка общност от шокирани и мълчаливи жени. И да се навърта наоколо, най-лошото от всичко — изтощението от безцелното навъртане наоколо, докато екипът за научна поддръжка довърши изискващата огромно търпение работа по събиране на микроскопични съкровища. Обикновено тя самата пресяваше пламенно доказателствата, търсейки непрестанно още улики, бореше се за контрол над всяко местопрестъпление. А сега се бе затворила в тази тоалетна и не смееше да си подаде носа навън, там, където винаги се стремеше да бъде. Искаше й се да се скрие тук, където цари блажена тишина и където никой не можеше да види изписания по лицето й смут. Питаше се какво бе забелязала д-р Айлс; може би — нищо. Тя като че ли винаги се бе интересувала повече от мъртвите, отколкото от живите, и когато се озовеше на място, където бе извършено убийство, трупът приковаваше цялото й внимание.
Най-сетне Джейн се изправи и излезе от тоалетната. Главата й вече се беше прояснила, стомахът се бе успокоил. Призракът на старата Ризоли се промъкваше обратно в кожата си. Върна се до умивалника, изплакна устата си с леденостудена вода, за да се отърве от киселия вкус, после наплиска лицето си. „Дръж се, момиче. Не се превръщай в баба. Оставиш ли ги да видят дупка в бронята ти, ще се прицелят право в нея. Винаги правят така.“ Взе хартиена кърпа, попи водата от лицето си и вече се готвеше да пусне използваната салфетка в кофата за боклук, когато си спомни леглото на сестра Камий и спря. Кръвта по чаршафите.
Кофата за боклук беше наполовина пълна. Сред купчината смачкани хартиени кърпи се виждаше малка топка тоалетна хартия. Преодолявайки отвращението си, тя разви хартията. Макар вече да знаеше какво щеше да види, Джейн подскочи при вида на менструалната кръв на друга жена. Постоянно се сблъскваше с човешката кръв и преди малко беше видяла цяла локва от нея под трупа на Камий. Но дамската превръзка я разтърси много по-силно. Беше обилно напоена с кръв.